В рамките на малко повече от седмица във втора варненска община се оказва, че въвеждат режим на тока. В трета го обмислят…
Причината навсякъде е една и съща – високите сметки за ток, съобщава Радио Варна.
Засега режимът обхваща уличното осветление. Мярката е временна, но докога е трудно да се каже.
Режим на уличното осветление в нощните часове въведоха от 6 януари в Дългопол. За Радио Варна тогава, кметът Георги Георгиев съобщи, че „за 2021 г. Община Дългопол е платила за улично осветление 120 хил. лв. при цена от 109 лв./MWh. След резкия скок в цената на енергоносителите, през декември 2021 г. средната цена на електрическата енергия е 429 лв./MWh“, което е почти тройно увеличение (или с 320 лв. повече).
Сметките сочат, че спрямо сегашните цени на тока в община Дългопол ще платят прогнозно през 2022 г. около 472 хил. лв. само за уличното осветление.
Дори след приспадане на компенсацията получавана от държавата до 31 октомври, 2021 г., която е 100 лв./MWh, и продължаването ѝ до 31 декември на база реалните пазарни цени – 128.98 лв./MWh, остават недофинасирани около 252 хил. лв.
Подобно на всички малки общини в България обаче, и Дългопол не разполага с финансов буфер, за да покрие разликата в цената дори само на уличното осветление.
И както всички общини, проблем с недофинансирането може да се появи освен за уличното осветление, но и за всички зависими от общинските бюджети социални дейности. В списъка влизат също издръжката на училища, детски градини и ясли, социални домове, общински болници и др., както и електротранспорта в големите градове.
От Националното сдружение на общините в България (НСОБ) още в началото на януари поискаха компенсации от държавата в помощ на местните власти, с аргумента, че трябва да се осигури непрекъсваемост на основните публични общински услуги.
Според закона за енергетиката, общините у нас сключват договори за доставка на ток по свободно договоретени цени, а мораториумът върху цените на тока, водата и парното не важи за тях, а само за битовите потребители.
В същото време, според ПМС на МС през зимните месеци небитовите потребители като общините ще бъдат компенсирани с не повече от 250 лв./MWh. Прогнозите, според правителството, са за спад в цените на енергоносителите през април, поради ниското потребление и натиска през износа.
За да се намерят пари за сметките за енергоносителите в общините, те „ще трябва да отрежат“ парите за различни други дейности.
Понастоящем, в община Дългопол уличното осветление е ограничено във времевите пояси 17.30 – 21.00 ч. и 04.30 до 07.00 ч.
Иначе казано, между 21 и 4.30 ч. на територията на всички 16 населени места там не свети нито една улична лампа.
Идентична е причината за въвеждането на режим на уличното осветление и в община Вълчи дол, където според официалните данни има 22 населени места. Началната дата за режимът на тока там е 17 януари – понеделник. Сметките за електроенергия и там са скочили тройно в последните месеци.
Сходна е ситуацията и в община Аврен, където от началото на годината също обмислят ограничаване на уличното осветление. Близо една трета от уличните лампи в Аврен са енергоспестяващи – 600 от 2 000. Сметката за ток преди поскъпването е била около 20 хил. лв. месечно, последната фактура обаче е за 50 хил. лв.
И още по темата.
В община Варна увеличението на сметките за ток на електротранспорта, обхващащ малка част от градския транспорт е повече от 2.7 пъти, а цената на метана за останалите превозни средства е два пъти по-висока. Справките сочат, че през ноември 2021 г., сметката за уличното осветление е 753 хил. лв. срещу 338 хил. лв. точно година по-рано.
Опасенията са, че икономиите и преразпределяне на парите от една общинска дейност в друга обаче няма да са достатъчни, ако цените на енергоносителите продължат да растат. А според Международната агенция по енергетика (МАЕ), светът е изправен пред години на скъпа енергия.
Освен местните власти, високите цени на енергоносителите са сериозни предизиквателства и пред бизнеса, където също се търсят опции за компенсации от страна на държавата.
Пакет от един милиард и половина е заделен в помощ на бизнеса и ЕРП-тата, за да се преодолее енергийната криза, каза в неделя пред БНР премиерът Кирил Петков.
Последният режим на тока в България е от зимата на 1992 г. По времето на социализма ограничаването на енергийното потребление почти беше обичайна практика.
