Да плащаш месечно 1000 лв. за Дом, за да бият майка ти, да я тормозят, убият

За нечовешки условия в старчески домове алармират близки на възрастни обитатели там.

Срещу сумата от 600 до 1000 лева хора живеят в нечовешки условия. За подобни случаи съобщават близките им, след като ги загубят. Един от тях беше със 77-годишния Тодор Димитров, който почина след престой в дома за възрастни хора „Доверие 2“ край Варна, а близките му алармираха за насилие и използване на упойващи средства вместо лечението му.

По думите на Невяна Петрова, дъщеря на починалия, персоналът в дома отказвал информация за настанения там родител и съдействие за комуникация с него. Затова близките потърсили помощта на полицията, за да го изведат оттам в критично състояние. Откаран е в болница, където впоследствие починал.

Проверка на Агенцията за качество на социалните услуги (АКСУ) по сигнала установява редица нарушения. След този случай заваляха множество други сигнали за идентични съдби на пансионери от същото място. Така например 76-годишна жена влиза в дома в сравнително добро здраве, а
 след 8-дневен престой там е съобщено на близките, че е починала

„Майка ми бе в добро състояние и се обслужваше сама, когато постъпи в хосписа. В повечето случаи, когато се опитвахме да се свържем с нея, нямаше отговор”, разказва след смъртта й нейната дъщеря. При друг случай се стигна дори до убийство на 64-годишен мъж в друг дом за стари хора – „Свети Георги“ край Варна.

Жертвата била пребита до смърт заради възрастна жена, с която починалият живеел на семейни начала. Престъплението е извършено от друг, 79-годишен обитател на дома. Дни преди този инцидент в „Свети Георги“ обитател на дома предизвика пожар, който отне живота на 4-ма души.

Най-пресният случай с пожар в старчески дом, който отне живота на 9 души, е във варненското село Рояк, община Дългопол. Там в бившо преустроено училище с дървен покрив бяха настанени 58 възрастни, повечето от които трудноподвижни. Деветима от тях не оцеляха, след като бяха обгазени в пожара.
За състоянието на хосписите край Варна разказа преди време Надежда Георгиева, която трябвало да избере най-добрия, където да настани баба си, която страдала от деменция и не можела да се обслужва сама. „Имаше и много здравословни проблеми, което не позволяваше сами да се грижим за нея.

Изискваше се специализирана медицинска помощ. Колкото и да не ни се искаше, ни посъветваха да намерим хоспис, който предлага грижи за възрастни хора в такова състояние. Така открихме един с добри отзиви и я настанихме там.

Домът беше чист, персоналът учтив и за високата цена, която платихме, може да се каже, че сме намерили най-доброто. След месец обаче ни съобщиха, че баба ми нямало как да остане повече там, тъй като те не поемали такива случаи и нямало как да се грижат за човек с толкова напреднала деменция. Не разбрах защо не ни казаха това още отначало – дали искаха да си приберат пари, или пък просто са пропуснали… Наложи се спешно да търсим къде да преместим баба ми, въпреки че лекарите ни казаха, че при такъв проблем местенето не влияе добре.

Намерихме друг хоспис на Галата, който отговаряше на условията ни – изглеждаше добре, предлагаше 24-часова медицинска помощ и приемаха хора с деменция. Според управата условията били чудесни, имало постоянно медицинско лице и санитарки с голям стаж. Обещаха ни, че за баба ще се грижи рехабилитатор, който ще я раздвижва постоянно, защото все по-трудно се движеше, и че няма да се залежава на легло.

Платихме сумата, за която би трябвало да ни предложат условия като в хотел и настанихме баба ми в стая с поносими условия, но с доста стари мебели. Още на следващия ден отидох да я видя и с изненада установих, че е преместена в друга стая. Банята и тоалетната нямаха врати, ваната беше счупена, контактите оголени, нямаше осветление, гардеробът беше счупен и се клатеше, незнайно защо имаше нещо като бухалка до гардероба.

Под леглата имаше щайги, а самите легла бяха от… няколко дъски. Милата медицинска сестра (която трябваше да е с голям стаж и опит, а се оказа все още студентка) ми обеща, че до няколко дни стаята ще бъде оправена, а баба ми ще е под постоянно наблюдение, защото лекарският кабинет се намирал през една врата.

Повярвах. Беше ми ужасно, че съм оставила скъп за мен човек в такива условия, но предполагах, че наистина ще се погрижат. Продължих да ходя в хосписа всяка седмица. Непрекъснато чувах как персонала крещи и навиква възрастните хора, обиждаха ги, а после се усмихваха и казваха: „Не чуват вече, няма как да не викаме!“…

Стаята на баба оставаше в същото ужасно състояние. Започна да се усеща и една много неприятна миризма. Но персоналът и дори управителката обещаваха, че ще оправят положението, само да имаме малко търпение. Но търпението ни не беше вечно.

Когато ходех да виждам баба си, много често я хранех аз. Един път санитарката нахално ми каза: „Айде, няма ли да я храниш, че аз нямам цял ден време да храня всички!“ Рехабилитаторът, който трябваше постоянно да я раздвижва, пък се появи 2 пъти и каза: „Ами тя не иска да става. Няма как да я накарам насила!“ Направо исках да крещя…

Чашата преля, когато баба ми започна да се залежава, не искаше да става и един ден, когато отидох да я видя, дори не се събуди. Притесних се много, но сестрата ме увери, че е добре и просто от времето е по-унесена.

След два дни обаче се обадиха и ни съобщиха, че баба ми е много зле и е в болница. Там разбрах, че от няколко дни не е била добре, но никой нищо не е направил. Лекарите обясниха, че има огромна декубитална рана от залежаване и лоши грижи.

Казаха също, че не е яла от няколко дни… Това вече беше върхът на всичко! За щастие баба ми се пооправи и сменихме хосписа, където наистина положиха грижи за нея, за да преживее последните си дни. Не след дълго тя почина, а ние продължавахме да преживяваме кошмара, причинен от хора, на които бяхме поверили един скъп за нас живот, за който просто не им пукаше!

Искрено се надявам никой да не премине през това, през което минахме ние! Затова много внимавайте, когато избирате хоспис за свой близък. Не вярвайте на обещания! Четете коментари, разпитвайте, ходете на проверки“, предупреждава препатилата Надежда Георгиева.

Условията, нарушаването на правата и грубото отношение от страна на персонала в старческите домове. Това са сред най-честите причини за оплаквания
от страна на потребителите на тази социална услуга. Данните са на Агенцията за качеството на социалните услуги (АКСУ), предоставени на „Монитор“.

Лошото качество на материалната база, храната и грижите, ограничаването на свижданията, отнемането на лични документи, вещи, грубото отношение, което настанените възрастни хора получават в домовете, най-често предизвикват подаването на сигнали до агенцията. Според АКСУ, която действа от началото на септември 2020 г., публичността на информацията в обществото провокира подаването на сигнали от близки хора на настанените в домове.

От агенцията направиха уточнение, че „независимо от това през последните месеци не се наблюдава скок на подадените сигнали. През септември сигналите са 5 на брой, а през октомври са постъпили 6“.

Въпреки това Николина Иванова, директор на дирекция „Контрол, мониторинг и лицензиране на социалните услуги“ към АКСУ, посочи за „Монитор“, че зачестяването на проверките основно се дължи на факта, че в тях се настаняват не само възрастни, но и хора с деменция, психични разстройства и умствена изостаналост, за които е необходима специализирана грижа. Предвид спецификата на уврежданията на различните целеви групи това може да
предизвика конфликти и е предпоставка за инциденти и насилие между настанените в домовете хора.

Иванова допълни, че друг съществен проблем е, че всяка от тези групи нуждаещи се изисква специализирани грижи съобразно индивидуалните си потребности, а частните социални услуги не разполагат с квалифицирани и достатъчно на брой специалисти, които да им я предоставят. Персоналът не е обучен за работа с възрастни и хора с увреждания и не се провежда никаква социална работа.

От данните на АКСУ става ясно, че от извършените проверки по сигнали от агенцията в периода от януари до септември т.г. едва 26% са директно отправени до тях от потребители на социални услуги или техни близки. Като по-голяма част от останалите сигнали са препратени от Министерството на труда и социалната политика.

Проверките на АКСУ за календарната година са планирани по график, който включва месеци и видове социални услуги. „Предвид обстоятелството, че при проверка по сигнал в частен дом за стари хора (ДСХ) през месец юли тази година бяха установени пропуски и нарушения при предоставянето на грижата, се изведе необходимостта да бъдат проверени всички частни домове за възрастни хора, които са вписани в Регистъра на Агенцията за социално подпомагане.

Това наложи годишният план да бъде актуализиран и служителите на АКСУ да извършат допълнително 65 проверки в частни старчески домове.“ Като за период от една година са извършени над 430 проверки в държавни и частни социални услуги.

По повод извършената проверка от АКСУ в частния дом за възрастни хора в град Варна са установени груби нарушения. Вследствие на това по разпореждане на социалния министър се извършиха проверки във всички частни домове за стари хора в страната, като до момента са проверени 79 частни дома за стари хора, посочи още Иванова. Тя допълни, че при тези проверки са издали 150 задължителни предписания и са съставени шест акта за административно нарушение, като наложените глоби са в размер на над 20 000 лева.

От всички подадени през едногодишния период сигнали потвърдени са 26%, а при 15% от случаите информацията в сигналите се потвърждава частично. При половината от сигналите, свързани с лошото качество, са констатирани нарушения. Една трета част от сигналите, които са свързани с нарушаване на правата на потребителите, са потвърдени, т.е., констатирани са нарушения и само един от сигналите, свързани с грубо отношение от страна на служителите към потребителите, е частично потвърден.

След проверките на АКСУ става ясно, че някои доставчици дори не познават Закона за социалните услуги и Правилника за прилагането му. А при неспазване на законовите разпоредби АКСУ ще издава задължителни предписания и ще санкционира нарушителите, при необходимост ще предлага прекратяване на финансирането на социални услуги от държавния бюджет или отнемане на лицензите на частните доставчици. След отнемане на съответния лиценз те нямат право вече да предоставят социални услуги.

По повод коледните и новогодишните празници кметът на община Пещера Йордан Младенов предостави помощи в натура на Клуб на пенсионера, сдружение „Диабет – Пещера“, Общинска организация към Съюза на инвалидите и сдружение “Вяра”. 1085 човека в неравностойно положение от Пещера, Радилово и К. Димитриево ще получат пакети с продукти.

Средствата за тях са осигурени от общинския бюджет за 2021 г., в който са заложени средства за помощи в натура. Кметът на община Пещера е разпоредил доставката на помощите в натура да се извърши по местонахождение на клубовете, като е създадена необходимата организация и график за получаването им от крайните потребители. Пакетите ще поемат път към хората в неравностойно положение от 17 декември.

Домът за стари хора в Добрич е единственият общински дом на територията на общината. Капацитетът му от 115 души винаги е запълнен и има много желаещи за настаняване от цялата страна. Обикновено по над 150 са чакащите възрастни не само от региона, а от цялата страна, с готови документи. Това е една от причините за постоянните опашки от чакащи. Не на последно място за големия наплив са и добрите условия, които социалното заведение предлага, отчитат близките на възрастните.

През последните две години община Добрич задели значителен финансов ресурс за модернизиране на сградата на Дома за стари хора. До момента с бюджетни средства е сменена дограмата на двата корпуса на сградата, подменено е кухненското оборудване и вентилационната система. Ремонтирано е пералното помещение и са подновени уредите. Закупени са нови бойлери с по-голяма вместимост.

В момента се извършва ремонтни дейности в корпус 2, ремонтират се кухните, трапезариите, складовите помещения. Стаите се боядисват и се освежават баните. Освен интериорните промени за домуващите е осигурена и приятна среда за почивка в дворните пространства – нови пейки и фитнес – площадка, съобразена с възрастните и хората с увреждания.

От 2002 г. домът за стари хора се помещава в нова оборудвана и обзаведена сграда, разположена в западния край на градски парк „Св. Георги“. Домът разполага с 47 стаи с по две легла и 19 стаи с по едно легло. Стаите са модерно обзаведени, със собствен санитарен възел и тераса. Всеки етаж разполага с дневна за занимания – с телевизор, видеобиблиотека и развлекателни игри.

От създаването на дома има щатна фризьорка, която се грижи за прическите на домуващите. Вторият етаж е предвиден за обслужване на трудно подвижни и инвалидизирани хора.

За възрастните хора се грижи персонал от 50 квалифицирани кадри и помощни служители (социални работници, медицински лица, рехабилитатор и друг специализиран и помощен персонал).

В зависимост от нуждите и храненето на обитателите издръжката на всеки от тях излиза 100, 130, 150 до 200 лева.

В свободното си време възрастните хора се занимават в групи по интереси: готварство, градинарство, плетива. Домът за стари хора в Добрич разполага с шестместен автомобил, който се използва както за осигуряване на медицински грижи и услуги до поликлиниките, за разходки на възрастните, така и за пътувания на техния хор „Лира“, който има много участия и е носител на престижни награди от конкурси и национални прегледи.

СПОДЕЛИ НОВИНАТА!

Оставете коментар