Добрият пример! Българин иска да подари колата си на медик, в знак на благодарност

Когато през декември ‘2019 чух за откритото огнище на инфекция с нов щам на коронавирус в Ухан, очаквах правителствата по света да предприемат решителни действия с цел ограничаването на заразата.

Предполагах, че държавата ще раздаде по една кутия с маски на всеки гражданин, ще ни задължи да не излизаме от домовете си без маска и ще бди строго за спазването на това правило. Аз лично започнах да влизам на обществени места само с маска от 06.01.2020. Дните и седмиците се нижеха, а съседите и непознатите не само че не променяха с нищо поведението си, но и ме гледаха странно. Беше въпрос на време заразата да стигне до България, но се оказа, че управляващите са неподготвени за управление на кризи.Очаквах, че държавата трябва да има разписан план за действие при възникване на епидемия от въздушно-капкова инфекция, този план да е съставен от епидемиолози, математици и икономисти на базата на математически модели, на десетки разиграни сценарии, от които да са стигнали до заключението, че единственият вариант с най-малко загуби както на човешки животи, така и икономически, е да ограничат разпространението на заразата, без да се спира икономиката. Гледах как министър-председателят носи маската си под носа дори пред камера, а президентът подценява ситуацията и призовава гражданите да посетят мероприятие в нарушение на забраните, и не вярвах на очите си. За още по-голяма моя изненада политиците в останалия демократичен свят също не слушаха епидемиолозите и математиците, а своите PR специалисти. И ръсеха глупости.И това, което се случи в България, беше съвсем очаквано: хората се объркаха и не знаеха кого да слушат.

Подсъзнателно обаче избраха да не слушат политиците. Защото са свикнали управляващите да ги лъжат и мамят. Когато един доктор каза, че сме в състояние на война, а всеки доктор, без значение с каква специалност, е по неволя и психолог, той се опитваше да обясни с думи прости ситуацията. Малцина го разбраха. И понеже паралелът с войната беше много точен, същото би станало, ако ни се случи истинска война: 1 (един) процент ще влезе в битка веднага, 20 процента ще се запишат доброволци, но след дълго премисляне и едва когато осъзнаят, че нямат по-добър ход, 40 процента ще твърдят, че война няма и това е долна лъжа, а 39 процента ще са колаборационистите. В резултат на това врагът, който и да е той, ще влезе във всеки дом и ние ще сме една разгромена нация.Виждам коментарите към апелите на здравните власти и съм наясно каква ще бъде реакцията към думите ми, но в същото време виждам мъката на хората, които вземат от мен кислородни концентратори за близките си. Разполагаме с няколко броя и ги даваме безвъзмездно за временно ползване. Сега, след кратка пауза през лятото, тези машини са непрекъснато в обращение пак. В някои случаи ми ги връщат опечалени хора – близките им са били изписани с предписание да бъдат на кислородна терапия вкъщи, но и това не е помогнало.

Аз лично се надявам властите да направят така, че да не виждаме нагли физиономии без маски в градския транспорт и на други закрити обществени места до края на пандемията. Виждам такива и в асансьора на кооперацията, в която живея. Напират да влизат и не разбират защо ги моля да изчакат.Ето какви са причините за неадекватното поведение на хората:1. Разглезени са. Това важи не само за българите. Животът на повечето от днешните 20-30-40-50-60-70 годишни е преминал без особени сътресения. Сега 70 % от четящите ще скочат. Не, драги – високото кръвно, проблемите в службата, ръководната роля на партията, разводът, инфлацията, са нищо. Сътресение е да падат бомби и снаряди, дневната ти дажба да е 125 грама черен хляб и шансът ти за физическо оцеляване в следващите 12 месеца да е под десет процента. Та, бидейки разглезени от съдбата, днешните хора не са свикнали да губят.

Те отказват да приемат, че ТРЯБВА да изберат една от двете злини: да се имунизират с минималния риск от неблагоприятна реакция, или да се разболеят с риск от тежки увреждания или смърт. Ама как така ще трябва да избирам измежду две злини? Не може ли да не съм част от това? Може – игнорирай ситуацията, тегли една майна на докторите, не забравяй и мен да споменеш, и е въпрос на време и шанс да не бъдеш част от това – Дарвин го е описал отдавна.2. Българинът е загубил способността си сам да направлява съдбата си и отдавна е свикнал да пропилява живота си в търсене на виновни за това. Затова сега му е трудно да направи крачката и да се имунизира. И оставя Съдбата да реши вместо него. (Сега ми звънна поредният непознат, който моли за кислороден концентратор за майка си. Беше ми много трудно да му обясня, че всички са раздадени. Но му дадох надежда, че понякога, всъщност често, хората ги връщат неочаквано бързо. Защото техният близък, който е ползвал уреда, е починал.) Та да се върна на думата: българинът не може да взема решения. Затова и процентът на имунизираните е по-нисък по селата, в малките градове и сред нискообразованите и бедните. Защото тези, които имат волята да управляват живота си, са се образовали или са избягали от селото, от България, или от беднотията.

Или са направили всичко това накуп. И за капак са се имунизирали и вероятно сега планират следващата си почивка сред палми и морска гледка.3. Българинът, или каквото е останало тук, в България, не умее да разсъждава като част от обществото, а мисли първосигнално. Той, редейки се в километричната опашка пред мола във време на пандемия, не се сеща, че ако даде път на колоната, която се опитва да излезе от същия този мол, ще може по-бързо да влезе в заветното място. Този индивид нехае и за общественото здраве, докато самият той не се озове в Ковид отделението. Там той изведнъж става безрезервно набожен, но продължава да таи недоверие към докторите.Имаме нов автомобил вече шест месеца, но с жена ми имаме общ проблем – ценим и се грижим прекалено за новите си играчки – малко да се заоблачи и да завали, жената излиза със старата кола. Станат улиците хлъзгави и аз отивам по работа не със служебната, а с вездесъщата стара кола. За този „проблем“ има само едно решение – да нямаме стара кола.Затова ще направя добро както на себе си, така и на някой здравен работник. Докторите, медицинските сестри, фелдшерите и санитарите са героите на нашето време. Ако сте медик, напишете ми на лично съобщение в обем до пет изречения какво Ви накара да останете в България след завършване на образованието Ви и какво бихте направили с автомобила, ако го получите.

Ще определя победителя, без да обявявам какво ми е казал.Искам по-бързо да се отърва от автомобила, затова срокът е до 28.10.2021 година, след два дни, в 21:00. Ще поема нотариалните такси и разходите по регистрацията и ще предам МПС-то с пълен резервоар и с допълнителен комплект летни гуми. Вече е със зимни гуми. И двата комплекта гуми са run-flat. Следващата смяна на масла и филтри ще бъде през април освен ако не пътувате много. Гражданската отговорност е валидна до април. Пазарната стойност на това МПС е около 10 000 лева.

СПОДЕЛИ НОВИНАТА!

Оставете коментар