К. Костадинов: Музеят е мястото, където всеки малък българин може да се запознае и пипне българската история

Костадин Костадинов – директор на РИМ-Добрич, бе гост и дискутира темите, върху които ще поставим акцент са две – редицата инициативи, които касаят музея в Добрич с функция, насочена към децата под формата на множество работилници и темата за образованието:

 

Както и ние, така и други музеи в страната правят много неща свързани с работата с децата, защото това е основното, което имаме като мисия и като задача. Музеят не е и не трябва да бъде една закостеняла и консервативна институция, в която да чакаме сами да влязат посетители и съответно ние да им разкажем нашата поредна музейна беседа за посетители. Смятам, че институцията трябва да е отворена и да е търсеща своите посетители. Да е отворена най-вече към малките, защото музеят освен образователна има и възпитателна функция. Абстрахираме се от всички останали неща, свързани с чисто музейната работа за събиране и опазване на предмети от миналото ни и от националната ни история и култура. Всичко, което се намира там трябва в един момент да бъде показано, разказано и най-важното – да създаде някакво впечатление и усещане. В кого естествено може да го създаде това впечатление – най-вече и най-лесно, за нас най-важно е такова впечатление да се създаде у децата и учениците, тъй като музеят е мястото, където всеки малък българин може да се запознае, да пипне българската история, буквално. Да я държи малко в ръцете си, образно казано и съответно да се постави в ролята и на мястото на историческите личности. Тъй като мислихме доста дълго с колегите как и по какъв начин това нещо да стане, миналата година при нас в екипа дойде Магдалена Трифонова, по чиято идея всъщност започнахме да работим по този проект, наречен работилнички в музея. И между другото се получи много добре. Каква е идеята – да накараме всяко едно детенце, което влезе при нас, да ги поканим да влязат, не само да ги чакаме да дойдат – да ги накараме да влязат за малко в ролята на тези исторически личности, за които четат в книгите, за които пише в учебниците и за чийто живот и дела ги изпитват в училището. Защото по този начин историята става близка, става преживяна. И най-важното, което е, че не говорим за изпитвания, а го правим под формата на някакво забавление ако щете. По-лесно за запомняне, за харесване, за обичане, дори ако щете защото нашата история трябва да се обича. Добра или лоша – ние нямаме друга.

 

В този ред на мисли се сещам, че вчера при смяната на президентите ми направи впечатление едно дете държеше портрета на Васил Левски. То стоеше точно пред сградата на президентството, за да посрещне новия държавен глава и да изпрати стария, разбира се.

Браво на неговите родители!

 

Това ли е начинът, по който да възпитаваме децата си?

Да, децата се възпитават с личен пример. Няма как родителят в ежедневието си да не се интересува от миналото и от историята на страната си и в същото време да се сърди на детето си, че носи двойки по История вкъщи или, че не се интересува от обучението и т.н. Всичко това се възпитава и най-добре се възпитава с личен пример и затова ролята на всеки един родител е изключително отговорна.

 

И понеже ще стане дума за образование – до каква степен образованието ни куца в момента?

Образованието не куца, то е инвалид в момента.На практика е мъртво. Защото това, което през последните 27 години беше направено под формата на различни реформи, доведе до две основни неща.

Първото е, че чисто количествено българските училища намаляха. За сметка на това се увеличиха, незнайно защо българските университети, което девалвира българското образование под маската на демографска катастрофа, както вече казват на оптимизация на училищната мрежа. Никой вече не говори за закривания,а за оптимизирания. Сега има и нов термин, не говорят за закриване, а за обединяване, за сливане. Бяга се всячески от тази дума, но истината е една – че се закриват училища, това първо и второ, което е по-лошо, че падна качеството на образование. И падна драстично във всеки един от класовете. Имам много приятели учители. Това, което те казват, особено по -старите от тях е, че нивото на осмокласниците, например, сега е на ниво на шестокласниците едно време. Не говорим за грамотност, говорим за чисто функционална пригодност за включване в обществото. Има една инфантилизация на децата, има една тотална абдикация на Държавата от ролята си в сферата на образованието.

Източник: БНР

СПОДЕЛИ НОВИНАТА!

Leave a Reply

16 − four =