Начало » Общност » 15 септември под знака на разединението

15 септември под знака на разединението

Едва ли някога първият учебен ден е бил поставен под знака на толкова дълбоко разединение. 15 септември вече не е бурни детски емоции, просълзени родители, букети и запалени автомобилни фарове. Първият учебен ден се превърна в дата, водеща до философски и практически спорове – кой, как и защо да ходи на училище и какъв ще е резултатът от посещението му. До това дали е полезно да стоиш вкъщи и колко време те дели от десоциализацията. Полемиката стигна дотам да се задават въпроси дали училището е забавачница за родители, които не искат да гледат децата си, доколко учителите ги мързи да ходят на работа и кой световен лидер има полза българските ученици да затъпеят. Желанието за налагане на собственото мнение доведе до прояви на вербална агресия – поведение, което няма нищо общо с желанието за ограмотяване и изграждане на бъдеще за младото поколение. 

Образованието вече не е просто обучение, то е част от новата реалност и отражение на цялостното поведение на всички, независимо дали те са свързани пряко със системата. Днес част от децата ще прекрачат училищния праг за първи път, знаейки, че всеки се е скарал с всекиго, спорил е по детски площадки, социални мрежи, вайбър групи и форуми – за дистанционно обучение, за социализиране, за ваксини, за политически решения и за дълбоки световни конспирации.

Това разединение отрови предварително първия учебен ден и всички вкупом носят вината, че този 15 септември няма да е като онзи от детството на бабите, майките и на по-големите братя и сестри. За година и половина политиците сринаха остатъците от общественото доверие с непоследователни и неаргументирани действия, които подкопаха всякакво упование, че могат да вземат правилни решения на централно ниво. Това рефлектира върху родителите, които започнаха да градят свои теории за всеки случай и да се противопоставят едни на други, въпреки че целта им е една – здравето и доброто бъдеще на децата им. 

Като че ли в конфликтите на възрастните най-голяма жертва станаха учителите, които се оказаха между чука и наковалнята. Те трябваше и продължават да са задължени да отговорят на всички очаквания, като най-малко обръщат внимание на себе си. Затова днес дебатите не са колко много учебен материал е събран по математика в пети клас и дали трябва да се учи едно или друго произведение в седми клас. Спорът падна до това кой може да диша през маска, да си покаже ли носа навън, дали да се мият ръцете със сапун или да се ползва дезинфектант. 

В името на първокласниците, които днес все пак ще влязат в класните стаи тържествено под звуците на първия си звънец, всички трябва да си напомнят за истинското значение на училището – просветата. Тази просвета, която, поднесена на настоящите ученици, ще ги превърне утре в по-грамотни и умни от днешните политици, общественици, родители. Така те няма да повтарят грешките им и в моменти на изпитания ще знаят как да реагират адекватно и с отговорност за всички.

Честит празник на учениците!

 
banner
banner
Budnavarna