Спартак Варна и феновете му се прочуха в Италия

Варна е крайбрежната столица на България. Той е разположен на брега на Черно море и е третият по големина град в страната след София и Пловдив. Той има около 400 000 жители. От май до септември той е дестинация за десетки хиляди български и чуждестранни туристи. Разхождайки се по улиците на града, човек разбира, че Варна има свой собствен ритъм и манталитет, които я отличават от останалите части на страната.

Няма жител на Варна, който да не обича своя град. От футболна гледна точка градът е разделен между двата отбора – Черно море и Спартак. Разговаряхме с феновете на Спартак и се опитахме да разберем по-добре техните чувства и настоящото състояние на тяхното ултрас движение.

Това пише журналистът Джани Галери в обширен материал за Спартак в италианското издание sportpeople.net.

В Италия знаем само за най-известните български отбори, които често участват в европейските купи или печелят първенства.

Помогнете ни да опознаем Спартак и неговата история.

Спартак е основан от група млади българи на 28 август 1918 г. във Варна. Оттогава цветовете на отбора – бяло и синьо – остават същите, както и прякорът „Соколите“, с който наричат играчите му. В исторически и статистически план Спартак Варна е в първата десетка на българските отбори, въпреки че през последните 11-12 години играе повече в трета, втора и дори четвърта дивизия на българския футбол. Аз лично разделям златните години на клуба на три периода.

Какви са те?

Първите 30 години на миналия век, когато Спартак печели единствената си за момента титла през 1932 г., както и две втори места през 1931 и 1933 г. Втората златна епоха на клуба е в средата на 80-те години, когато през 1983 г. се изправя срещу Манчестър Юнайтед във втория кръг на турнира за Купата на носителите на купи. Все още Спартак е единственият български отбор, който е играл срещу Манчестър. През 1984 г. Спартак завършва на трето място в елита на България. Това е и последното му най-добро класиране. Третият златен период е в края на 80-те и през 90-те години, когато редовно тимът участва в турнира за Купата Интертото. Играе срещу Гьотеборг, Халмстадс, Рапид Букурещ, Мюнхен 1860, Лодз, Монпелие, Гронинген и други.

И какво се случи след това?

От 2007/2008 г. насам клубът постепенно е подложен на системно унищожение от страна на варненската мафия. Клубът постепенно е смазан финансово, организационно и морално, като го ограничават до полуаматьорската Североизточна трета дивизия. През 2017 г. Спартак е близо до това да бъде изгонен от своя стадион. Ръководството планираше да прогони тима и да унищожи стадиона, а след това да накара частни компании да построят върху земята търговски обекти.

Как е възможно да се спаси отборът в такава сложна ситуация?

Само благодарение на неуморната борба и съпротива на активната част от феновете на Спартак, обединени под името Синдикат 12, клубният стадион бе защитен и отборът оцеля в периода 2009-2018 г. През тези години феновете провеждат десетки организирани акции срещу общинската и икономическата мафия в града, която в противен случай би поела контрола над Спартак Варна.

Действия, като например.

Демонстрации, гражданско неподчинение, физически сблъсъци, арести, съдебни санкции, набези и прекъсвания на футболни състезания, бойкоти и празни сектори за четири до пет мача, улични демонстрации и др. Дори и създаването на чисто нов клуб през 2010 г., създаден от фенове на Спартак, който успява да участва в първенството на четвърта дивизия.

Изправяха ли се двата отбора един срещу друг?

Да, и се стигна до нещо невиждано досега в България – шампионатен мач между Спартак 1918 (собственост на икономическата и общинската мафия на Варна) и Спартак Варна (подкрепян единствено от феновете на клуба). Тази втора формация е проект на феновете, но този път с помощта на ветераните на клуба, които я основаха през 2015 г., и се състезава в продължение на два сезона в българската четвърта и трета дивизия. Накратко, това беше една непрекъсната борба в продължение на почти десет години, която доведе до определен отзвук във футболната среда, чак до националните медии, до такава степен, че правителството едва ли би могло да продължи да си затваря очите за кражбите и престъпленията, извършени срещу клуба.

Значи е имало преломен момент?

Така в края на 2017 г. контролът върху отбора най-накрая премина в ръцете на феновете, подкрепени и от част от ветераните. В рамките на няколко месеца бяха установени нови принципи за управление на клуба, които постепенно го стабилизираха на организационно и финансово ниво, до привличането на нови икономически партньори, които осигуриха развитието на отбора. През лятото на 2020 г., след почти десетилетие на изгнание, клубът си връща собствеността върху стадиона, където най-накрая ще може да играе мачовете си в трета дивизия, а от 2021 г. – и във втора професионална дивизия. Оттогава в Общото събрание, което притежава Спартак, мнозинството се държи от феновете, които имат и трима представители в Съвета на директорите. Всичко това се прави, за да се гарантира прозрачност и честност в управлението на клуба. Последните няколко години са може би най-романтичната част от историята на Спартак.

Нека да поговорим за историята на привържениците на Спартак Варна

В исторически план първите опити за по-активна подкрепа датират от началото на 80-те години на миналия век. След 1986 г. вече можем да говорим за началото на истински сектор на ултрасите по трибуните на нашия стадион. Отделени като група и сектор от обикновените фенове, с непрестанно пеене и скандиране, с транспаранти по парапетите и знамена за размахване, с първите шалове, с първите сблъсъци с противниковите зрители, с първите арести… Постепенно секторът се развива много добре и през 90-те години до 2008 г. спокойно се настанява в символичния „топ 8“ на ултрасите в България. След 2009 г. секторът постепенно губи сила поради опитите за унищожаване на клуба от страна на политико-икономическата сили в града и непрестанната борба на феновете. Години на бойкотиране на мачове, отричане от ръководството на клуба, участие в десетки протести и акции по улиците и на стадиона, сблъсъци с властите…

Като цяло феновете са принудени да се занимават с всичко друго, освен с организиране на подкрепа от трибуните (с изключение на двата опита за създаване на отбор само за привърженици).

Направили са всичко това, за да може Спартак Варна да остане жив и стадионът да не бъде разрушен. Всичко това в продължение на почти десет години.

Като цяло в България има четири основни трибуни, които са разположени пред всички останали. Това са ЦСКА София с групите „Нарушители“, „Животни“ и „Легион“; Левски София с „София Запад“ и „Ултрас Левски“; Ботев Пловдив с „Бултрас“ и Локомотив Пловдив с „Лаута Арми“. През годините разпределението на силите между тези групи се променя. Това са най-големите групи в страната, но и най-организираните сектори, които неведнъж са достигали високи европейски нива. Сред тях са и двете най-вълнуващи дербита: ЦСКА-Левски и Ботев-Локомотив.

А след тях?

След „топ 4“ в момента има повече или по-малко равностойни сектори като Берое, Миньор Перник, Етър, нашите и Черно море, Локомотив и Славия София и Локомотив Горна Оряховица и Ботев Враца. Сред останалите отбори в Първа, Втора и Трета дивизия е трудно да се говори за ултрас сектори и манталитет, което не означава, че няма интересно движение, но те са по-скоро изключение, а не правило. Според мен стилът на подкрепа по българските стадиони е смесица от старите италиански ултраси, допълнена с типичния балкански фанатизъм и лудост.

Превод: „Петел“

Материалът в sportpeople.ne вижте ТУК

СПОДЕЛИ НОВИНАТА!