Начало » Общност » Защо месото в Германия е толкова евтино?

Защо месото в Германия е толкова евтино?

„Така е правилно, вкусът трябва да е такъв. Рецептата е от дядо ми“, казва гордо месарят Кристоф Шнайдер. Той току-що е приготвил специален вид кървавица, типична за региона около Фулда, в провинция Хесен. Шнайдер, чийто род традиционно се занимава с месарство и колбасарство от 1320-а година, все още произвежда колбасите сам. „Хубавото е, че за разлика от промишлеността, ние произвеждаме само това, което ни е нужно“, казва той.

„Месото загуби стойността си“

Но местният месар отдавна не е основният доставчик в района. Причината: евтините меса в супермаркетите надделяват. Именно цената влияе на поведението на потребителите.

„Месото отдавна е загубило стойността си“, казва специалистката по селскостопанска продукция Кристиане Кемниц от фондация „Хайнрих Бьол“. Тази фондация, близка до Зелената партия, ежегодно издава т.нар. „Атлас на месото“. И отправя призива да не се продава евтино месо, тъй като именно това привлича клиентите, както подчертава Кемниц.

Веригата LIDL например продава в Германия по 400 тона кайма седмично. А когато цените бъдат намалени допълнително, се стига до 612 тона.

Ниски цени, евтина продукция

Началото на масовата продукция на месо води началото си от 1960-те години. Тогава производството на месо на поточната лента направо предизвикваше гордост. През 1966 година един репортер коментира масовите кланета по следния начин: „На потребителя могат да бъдат предложени по-ниски пазарни цени единствено чрез автоматизираната преработка на месото“. Това е казано преди повече от 50 години – но остава в сила и до днес. Ежедневно в Германия се колят над два милиона животни.

И докато през 1950 година в Германия един килограм свинско месо струва 1,6% от нетния месечен доход, през 1975 година – само 0,56%. А през 2020 година килограм свинско е излизал само 0,22 процента от нетния месечен доход. „Месото е толкова евтино, защото производството му е евтино. Имам предвид ниските екологични стандарти, ниските стандарти при отглеждането на животните и ниското заплащане на служителите“, посочва Кристиане Кемниц.

Скандалите, от които не произтече нищо

Днес големите концерни задават тона в месопреработването. Основните три в Германия са „Тьонис“, „Фион Фуд“ и „Вестфлайш“ (Tönnies, Vion Food, Westfleisch), като и трите редовно са обект на критики в медиите, при това от години.

Както отбелязва Кемниц, широката общественост едва миналата година разбра какво всъщност се случва в кланиците. Това стана причина поне хората от по-младото поколение да се замислят за месните продукти, които попадат в чиниите им. „Над две трети от по-младите отхвърлят днешната месопреработвателна индустрия. Те виждат в нея заплаха за климата и като цяло се хранят постно много по-често от останалите възрастови групи“, казва експертката.

Месото при месаря Кристоф Шнайдер във Фулда е от региона. Въпреки това някои от клиентите му не желаят да плащат по-скъпо за това. Дори и 20 цента отгоре им се виждат много и те недоволстват, разказва месарят. И той е подложен на натиска на големите концерни и не разбира как скандалите в сферата са били забравени толкова бързо. Неговият апел: „Не трябва да ядем месо всеки ден. И не бива да се поддаваме на агресивната реклама на супермаркетите – все повече и повече. Нека да ядем по-малко месо, но затова пък по-добро“.

 
banner
banner
Budnavarna