Начало » Интересно » 10 неща, които не знаете за котките

10 неща, които не знаете за котките

1. Мозъкът на котката е 90% еднакъв с човешкия

Дяловете, които контролират емоциите, са почти идентични. Това означава че техният ум прилича повече на нашия от този на кучетата. Когато сънуват, мозъкът им излъчва същите електромагнитни вълни като нашия. Ако нещо не ви харесва в поведението на вашата котка, по-добре си кажете „човещинка е“ и се примирете.

Котките имат дългосрочна и краткосрочна памет. Но не запомнят всичко. За разлика от кучетата, те помнят само това, което им изнася. Котките имат по-ниско социално IQ от кучетата. Но пък могат да разрешават много по-трудни когнитивни задачи. Когато са на кеф.

Различават отлично гласа ви. Да, жестоката истина е, че се правят на глухи.

2. Не разбират, че ги наказвате

Те не проумяват концепцията на наказанието. Всеки собственик на котка трябва да разбере това, за да си спести много недоразумения и нерви. Но могат да бъдат възпитани с похвали и награди и дори лесно се учат на номера. Противно на предразсъдъка, че котката не може да бъде обучена на „седни“, „стани“ и „дай лапа“, своенравните четириноги всъщност са много податливи, стига да не ги насилвате и да имат подобаваща мотивация – лакомство и добра дума.

3. Какво значи, ако не си заравят акото

Когато една котка не си заравя акото, това е знак за агресия – все едно ви казват „Не ме е страх от теб! И какво ще ми направиш?“ А ако примигва бавно срещу вас, значи казва „Обичам те“.

4. Как разбираме, че ни обичат

Погрешно е твърдението „Кучето се привързва към стопанина си, котката – към дома.“ Котката обича стопаните си също толкова силно, колкото и те – нея. Но го показва по фин начин. Ако любимото ви мъркащо същество ви следва от стая в стая, ако старателно следи какво правите в тоалетната, навира се под душа с вас и се опитва да седне на клавиатурата ви, докато работите в хоум офис, ако узурпира книгата или дрехите ви в момента, в който ги оставите – това е любов. Но, внимание: когато котката ви донесе убита мишка или птичка, това не значи „обичам те“. Пак е признак на загриженост, но с този жест котката ви казва: „Знам, че си калпав ловец и сам никога няма да можеш да си хванеш плячка.“ Не е много ласкаво.

Любовта на котката може да бъде загубена, ако я предадете. За предателство тя смята несправедливо грубото отношение – като под „несправедливо“ разбира всяко грубо отношение към нейната нагла, но нежна персона.

5. Мъркат и ако са тежко болни

Чудите се защо уж мърка, докато я галите по гърба, но внезапно ви захапва? Козината на котката лесно се наелектризира, а от това й става неприятно. Ще забележите че гърбът й започва да потръпва. Пазете се! Това е знак, че ще ви нападнат.

6. Не виждат под носа си

Физиологията им е много интересна. Не виждат директно под носа си. Освен това са далтонисти, но не до степен да виждат всичко в черно-бяло. Слепотата им за цветове е като при хората: виждат нюанси на синьото и зеленото, но трудно различават червените и розовите цветове.

Над 20 мускула контролират ушите им. Могат да ги мърдат поотделно и да ги въртят на 180 градуса. А извивката на носа им е толкова уникална, че може да се използва като пръстов отпечатък.

Котката може да скочи на височина, която превишава 7 пъти собствения й ръст и да тича с 4,8 км в час – по-бързо от Юсеин Болт.

Чели сме за котки, които изминават хиляди километри, но накрая се прибират у дома. Това са изключителни случаи. И все пак всяка котка се осланя на 4 неща, за да си намери пътя: на паметта си, на електромагнитното поле на Земята, на слънцестоенето и на биологичния си часовник. Има теория, че клетки в мозъка на котката се магнетизират и работят като вътрешен компас.

Гърбът на котката има 53 прешлена, докато ние имаме 34. Това е обяснението защо не можем като тях да си ближем дупетата. Но пък котешката челюст не може да се движи странично.

7. Общуват с нас на специален език

В природата „мяу“ казват само котенцата. Възрастните индивиди не мяукат, когато разговарят с други котки. Те мъркат, съскат и ръмжат, но мяукането е запазено само за нас, хората. Ние не чуваме голяма част от честотите на звуците, които издават, затова котките са си приспособили „език“ специално за нас. Нещо повече: този език е различен за всяка двойка котка-стопанин (или стопани). Вашето космато дете е разработило система от мяукания и звуци, с които общува само с вас, нейните собствени хора.

8. В рекордите на Гинес

Най-възрастната котка е починала 4 дни след 38-ия си рожден ден! Крийм Пъф от Остин, щата Тексас, все още държи рекорда за дълголетие в Книгата с рекордите на Гинес. Най-мъничката писана e хималайска персийка, наречена Тинкъртой: с височина 7 см, дължина 19 см и тегло 700 грама.

9. Божества в Древен Египет

В Древен Египет котката е обожествявана и убийството й се наказва със смърт. Когато котката в дома починела, семейството си обръсвали веждите в знак на траур. В Япония вярват, че в котките живеят много силни и възвишени духове. Прераждането в котешко тяло е временен отдих за светци, мъдреци и духовни титани. Има свидетелства, че домашни котки е имало през 3600 пр. Хр, което е около 2000 г. преди да се появят самите Древни египтяни. Една от най-старите породи домашни котки е египетският мау. Тя също е и една от на-бързите породи.

10. Нямат рецептор за сладкото

Котките могат да пият морска вода. Бъбреците им имат способността да филтрират солта. Това не означава, че трябва редовно да го правят. Дългосрочната употреба на сол е вредна за тях. Порасналите писани рядко могат да пият прясно мляко. Те развиват непоносимост към лактозата и от млякото повръщат и получават разстройство.

Както кучетата, така и котките може да се разболеят и дори да умрат, ако ядат шоколад. Крийте го добре, защото вкусът му им допада. На всичкото отгоре котките дори нямат рецептор за сладкото, за разлика от кучетата.

 
banner
banner
Budnavarna