Начало » Култура » Нощ на театрите във Варна

Нощ на театрите във Варна

Нощта на театрите във Варна продължава и днес –  21 ноември – с още 3 представления: „Сън“ (21 ноември, 11.00, Основна сцена), „Владимир“ (21 ноември, 19.00, Основна сцена) и „Поразените“ (21 ноември, 19.00, ГХГ).

Приказката за деца и възрастни „Сън“ от Магда Борисова, режисьор Стоян Радев Ге.К., сценография и костюми Даниела Николчова, е добре позната на публиката не само във Варна, а и в София и в други градове на страната. Където и да обикаля „Сън“, той навсякъде увлича зрителите в приключенията на момчето Тони, което попада на странни герои, животни и феи, за да научи първите си житейски уроци. Заслуга за това имат актьорите: Георги Няголов, Валери Вълчев, Цветина Петрова, Николай Кенаров, Биляна Стоева, Веселина Михалкова, Даниела Викторова, Теодора Михайлова, Константин Соколов, Николай Божков, Гергана Арнаудова, Милена Кънева, Юлияна Чернева.

Комедията „Влáдимир“ от словенския драматург Матяж Зупанчич е дипломният спектакъл на актьора Николай Кенаров, с който той завършва и режисура в НАТФИЗ в класа на проф. Пламен Марков. Преводът на пиесата е дело на Людмил Димитров, музиката на Страцимир Павлов, сценографията и костюмите на Даниела Николчова. Актьорите Симеон Лютаков в ролята на главния герой Владимир, Константин Соколов – Алеш, Ивайло Иванов – Мики и най-младото попълнение на театъра Александра Майдавска – Маша, разказватсъс средствата на черната комедия една история, започнала като добро решение, но завършила с убийство. Приемайки поканата да живее сАлеш, Маша и Мики, Владимир се оказва единственото им финансово спасение. Появяват се обаче непредвидени усложнения, които преобръщат коренно техните взаимоотношения. Колко дълъг е пътят от думите, които се тълкуват превратно, до действията, които водят до насилие и дали, при определени обстоятелства всеки може да стане насилник? Кога се случва и кога би могло да не се случи това? Тези въпроси са залегнали в трактовката на Николай Кенаров, която както признава самият той, е повлияна от голямата режисьорска школа на проф. Пламен Марков.“

Варненската Нощ на театрите завършва на 21 ноември, 19.00, в Градската художествена галерия със спектакъл на „Поразените“ – първа постановка в България по романа на Теодора Димова, знаково явление в литературния живот на България, обявен за Роман на годината от фондация „13 века България“, отличен и с Годишната награда за проза на Литературен клуб „Перото“. Първата българска сценична версия на романа заема специално място в 100-годишния юбилеен сезон на Варненския драматичен театър.

Автор на драматизацията и режисурата е Стоян Радев Ге.К., който – както сам признава – вижда готовите театрални образи, още докато чете романа. Той пренася „Поразените“ от романа на сцената с цялата им болка и любов, с белязалото ги за цял живот страдание по близките, осъдени от т.нар. Народен съд. Постановката, решена минималистично, за да експонира пределно отчетливо изповеднотои толкова силно слово на Теодора Димова, въздейства катарзисно, подобно на самия роман. И това е най-голямото й достойнство, наред с ярките превъплъщения на Веселина Михалкова – Райна, Даниела Викторова –Екатерина, Петя Ангелова – Виктория, Полина Недкова – Александра.

„Щастлива съм с това представление, защото тое много вярно към оригинала. Драматизацията на Стоян Радев Ге.К. е изящна, представлението също – то напипва това, което в романа е най-същностно, тази оголеност, уязвимост на жените. Те нямат никакви защитни механизми. И ние виждаме на сцената четири актриси, които излизат, като че ли поели въздух, за да се гмурнат в дълбокото – не се знае въздухът докога ще им стигне и изобщо ще им стигне ли. Рядко се среща в днешно време в театъра такъв аскетизъм на изразните средства, наситен с драматично поднасяне на образите“, споделя Теодора Димова.

И продължава: „Текстът е изключително труден за сцена и актрисите се справят по един безукорен начин с трудните режисьорски и театрални задачи. Да стоиш в такива роли без никакви външни помощни средства, е наистина много тежка актьорска задача. Но драматизмът се усеща зад думите, зад почти неподвижните тела, без никакви ефекти, без осветление, с намесата единствено на музиката на Калин Николов, която е толкова премерена, дискретна и звучи съвременно.“

 
banner
banner
Петя Митева