Начало » Общност » Възрожденци от Варна, Добрич и Бургас обновиха паметника на хан Крум в Ришкия проход

Възрожденци от Варна, Добрич и Бургас обновиха паметника на хан Крум в Ришкия проход

Инициативата „Възраждане за България“ е инициирана от членовете и симпатизантите на Възраждане с цел – опазване на българското културно и историческо наследство и съхраняване на българщината, на българските култура, традиции и обичаи. „Ние от Възраждане, не сме забравили битката при Върбишкия проход като славен момент от историята ни. Вчера (15.08.2020 г.) както винаги с общи усилия успяхме да направим още едно кътче от Родината ни по-чисто и по-красиво. Възрожденци от Варна, Добрич и Бургас обновихме паметника на хан Крум в Ришкия проход. Направихме го не за чест и слава, а за да запазим този паметник на историческото ни наследство за следващите поколения. Това ни води и във всичките ни действия от самото начало – не само да помним славното си минало, но и да творим славно настояще, за да имаме и светло бъдеще“. „Да бъдем достойни наследници на дедите си, но и достойни творци на бъдещето на Родината си!“ – приканват от възрожденската организация.

Какво трябва да помним и знаем за битката при Върбишкия проход – паметен момент от българската история?

Битката при Върбишкия проход е един от най-значимите моменти в средновековната българска история. Тя се състои в началото на IX в. по време на управлението на хан Крум. Неговото властване заема изключително място в българската история. Той не само успява да укрепи държавата ни и да я направи важен политически фактор в Европа, но поставя и началото на прехода на създаване на българската народност чрез предприетите от него мерки във вътрешната политика. Укрепването на българската държава логично предизвиква тревога във Византия и затова император Никифор I Геник организира поход срещу България през 807 година. Той, обаче, не постига желаната си цел. Още по време на похода, до владетеля достига известие за готвен бунт срещу него и той се принуждава да се върне обратно в Константинопол. Действията на Никифор не остават незабелязани и в отговор хан Крум предприема контраатака срещу Византия. На следващата година българите извършват настъпление по поречието на река Струма и нанасят тежко поражение на византийската армия, събираща данъците в околността. По този начин в ръцете на българите попадат богати трофеи и ценности. През 809 година е превзет и Средец, който има изключително стратегическо значение за последващи походи и настъпления в Македония. Тези действия на хан Крум логично довеждат до нов отговор от страна на Византия. През 811 година император Никифор съсредоточава цялата си военна мощ и нахлува в българските земи, успявайки да превземе столицата Плиска. Хан Крум умело преценява, че няма да успее да се справи с надвисналата опасност и взима решение да се оттегли, заедно с по-голямата  част от войската си, подготвяйки се внимателно за решително сражение с врага. По това време е разпространено схващането, че с падането на столицата следва и крахът на държавата. Ето защо Никифор, уверен в успеха си, плячкосва всичко, каквото може и опожарява града. Връщайки се обратно, той се насочва към Върбишкия проход – най-прекия път за Тракия и столицата Константинопол през Стара планина. Разположението там създава идеални условия за засада, от които българската армия се възползва максимално. Своя съкрушителен удар тя нанася през нощта на 25 срещу 26 юли, 811 година. Византийците не са подготвени за такова нападение. Убити и пленени са над петдесет военачалници, като командирът на императорската гвардия Петър, патрицият Теодосий Саливара, командирът на източните войски Роман и много други стратези от по-нисък ранг. Смъртта си намира дори самият император Никифор I Геник. Тежко ранен е и неговият син Ставракий, който успява полужив да достигне до Константинопол, но скоро след това умира.Сражението при Върбишкия проход неслучайно оставя значим белег в историята. В него, за втори път (след гибелта на император Валент през 378 година от готите) византийски император пада убит на бойното поле, а войската му търпи пълно поражение. Същевременно, това събитие дава предпоставки за издигането на българската държава като дълготраен политически фактор на Балканите.

Според местните хора, истинското място на битката е тук – при Немой дере и затова и мостът се нарича Крумов мост. А дерето се нарича Немой, защото представлява непристъпна клисура – влезеш ли вътре, не можеш да излезеш. Според местните легенди, като видял в какво положение се намира, Никифор възкликнал: “ И птици да сме, оттук неможем да излезем живи!“. Хубаво нещо са легендите…

Ето какво пише в страницата на село Подвис на 24.04.2014 г.:

„Имаме богато културно-историческо наследство. От две години работим по идеята за голям паметник на хан Крум в Ришкия проход. Мемориалът ще бъде на Немой дере в началото на прохода, където са разбити войските на византийския император Никифор.

Там имаше паметна плоча, която бе паднала в реката, но е извадена и възстановена. Старата плоча ще бъда част от мемориалния комплекс на хан Крум. Ще помолим за съдействие фирми и граждани, да участват в направата на паметника.”

Шест години след тази публикация и 1209 години след битката при Върбишкия проход, паметната плоча все още стои забравена и подхвърлена на прищевките на времето.

Източник: БНР

 
banner
banner
Петя Митева