Война и епидемия във Варна, запечатани в стара литография

Варненският военноморки музей в профила си в социалните мрежи днес разказва за едно от големите бедствия в региона на Варна, което  се случва по време на Кримската война (1853 – 1856), когато военните действия са съпътствани от епидемия от холера. По това време Варна е база на съюзническите английски, френски и турски войски.

Болестта е пренесена от френските войници от Южна Франция, където вече върлува.

Първите случаи на холера са регистрирани на 9 юли 1953 г. във френската военна болница, чиито палатки са разположени под Франга баир. Болестта се разпространява бързо по пътя на френските пехотни части в Добруджа.

Заразата е пренесена и на Кримския полуостров, а от там болните са транспортирани с кораби до Варна, за да бъдат поставени в изолация. Починалите са хиляди – Франция дава във войната 10 000 жертви, от които 7 000 умират от холера. Епидемията засяга и английските, и турските войски, много жертви има и сред мирното население.

По сведения на съвременници „по цели сотни умирали ежедневно и от войската, и от гражданите“. Още след края на военните действия моряци поставят паметници върху общите гробни могили на своите другари от корабите „Монтебело“ и „Париж“ в местността „Карантината“. В началото на ХХ в. паметта за воините, намерили смъртта си по тези земи, е възобновена с инициативността на Варненското археологическо дружество и френското правителство, като част от паметниците са възстановени или премествани на по-подходящи места.

Спомен за този период от историята на Варна представя литография Varna von Kafirlu Tepeh aus (Варна от Кафирлу тепе), която е част от експозицията на Военноморския музей.

Тя дава представа как са изглеждали Варна и околностите през 1854 г., когато градът е почти превърнат във военен лагер – в него са настанени турските и съюзническите им френски и английски войски.

Литографията е с изглед към града и залива от Кафирлу тепе (вероятно в района на днешния паметник на българо-съветската дружба). На заден план са хълмовете на Авренското плато. Пред тях, в средата, се вижда градът и палатковите лагери на войските, разположени в околностите му. Вдясно е Варненското езеро, а вляво – заливът със съюзническите флотилии. Автор на литографията е Артър Лукис Мансъл (1815 – 1890) лейтенант от английския флот, хидрограф, автор на морски топографски карти и художник. Представеният отпечатък е издаден в Карлсруе от J. Veith, като Изглед от театъра на войната № 6, което обяснява немския текст.

Източник: БНР

СПОДЕЛИ НОВИНАТА!

Leave a Reply

3 + nineteen =