Начало » Любопитно » Непознатата история: Откъде идва водата във Варна

Непознатата история: Откъде идва водата във Варна

„В старо време, града Варна, тогава Одесус, е получавал водата си от изворите които се намират в южните и западни склонове на франгенското плато. Един отъ важните извори е бил този който извира на север от с. Кестрич (днес кв. Виница – б.а.), в дерето наречено „Драгу-Кула“, чиято вода сега (1932 г. – б.а.) е схваната и отведена за нуждите на монастирските имоти „Св. Константин“ и околните почивни станции. Част от тази вода е дадена на с. Кестрич.

 

От Драгу-Кула, водата е минавала в зидан канал по склоновете на платото под сегашното Ташлъ-Тепе (около телевизионната кула – б.а.), поемал е и водите на изворите под това тепе, от там се спускал към града и отвеждал водите към един резервуар, които се намирал там където сега е построена девическата гимназия (днес Варненски археологически музей – б.а.). Следи от този канал се откриха преди 2 години (през 1930 г. – б.а.) в едно дворище на с. и. от пехотните казарми зад Кокарджанският канал.

 

Допустимо е да са служили за нуждите на тогавашният град и други малки извори в околността на града, а именно: сегашните „Франгенски извори“, „Кемер Дере“, „Соук-Сулар“, „Теке-Караач“ и др. Също е имало и кладенци тъй като под града минава подпочвена вода. Требва да се предполага че и през средните векове старата Варна е използувала така същите води; защото нема следи от водопроводи които да са довеждали води от по-големи разстояния.“ Така започва публикуваната в бр. 5-6 от 1 юли 1932 г. на вестник „Варненски кореняк“  статия, посветена на „водопроводното дело“ във Варна.

 

Всъщност първият водопровод на града е изграден по време на древния Одесос

в периода 139 – 161 г. от н.е. Останки от него са открити през 1851 г., когато при изкопни работи в частен дом е изровен камък с надпис на латински и елински, от който става ясно, че „общината на Одиситяните е вкарала вода през нов водопровод“. Това се случило по времето на император Цезар Тит Елий Адриан Антонин Август, а военен управител на римската провинция Долна Мизия (с главен град Марцианополис, днешна Девня) бил Тит Витрасий Полион.

 

Вестник „Варненски кореняк“ разказва за намерения години по-късно друг мраморен отломък с подобен надпис. Заедно с него са открити и останки от водопровод със стени от ломен камък и червен хоросан до извора Теке Караач. Близо километър от там подобно съоръжение е намерено и под песъчливия насип до извора над Карантината. Водата стигала да града по глинени тръби, наречени „клюнкове“, или облицовани каменни галерии.

 

Тези древни водопроводи, заедно с градските чешми и кладенците, били източниците на питейна вода за жителите на града и в първите години след Освобождението. Варна обаче започнала бързо да се разраства, а водата за все по-бързо увеличаващото се население – да не достига. „За гр. Варна водоснабдителният въпрос е един от най-важните, и неговото правилно уреждане е дълг на общинската управа“, акцентира в материала си вестник „Варненски кореняк“. И действително, „водният въпрос“ бил един от най-важните за първите мъже на града. Благодарение на техните усилия и най-вече на кметовете Коста Ранков (два мандата кмет на града – юни 1894 г. – 28 април 1895 г. и 13 април 1899 г. – 15 януари 1901 г.), Руси Матеев (2 пъти кмет на Варна – януари 1893 г. – май 1894 г. и януари 1901 г. – юли 1902 г.) и Дамян Перелингов (кмет от юли 1903 г. до януари 1904 г. ), през 1903 г. е построен първият във Варна водопровод – Харамийският, по който се подавали 30 литра в секунда.

 

Но водата продължавала да не е достатъчно за нуждите на населението

През 1904 г. кмет на града става д-р Ангел Пюскюлиев, който насочва вниманието си към основните проблеми – водоснабдяването, изграждането на канализационна мрежа, разширяването и отварянето на улиците. Делото му е продължено и от неговите наследници на кметския пост и през 1909 г. Иван Церов полага основния камък по каптажа на варненския водопровод. Ето какво разказва вестник „Варненски новини“ в броя си под №403 от 9 август 1914 г. за „водоснабдителната система в града“: „Сега гр. Варна има нов модерен водопровод, който се започна през август 1909 г. и се завърши в края на 1911 г. Водопроводът е около 95 километра, направен с чугунени тръби с налягане от 4 до 8 атмосфери. Водата се залавя чрез една галерия, дълга 17 метра с 6,70 м. широчина и 1,20 м. височина. В галерията се влазя през изворната стая, от която започва новия водопровод.

 

За събиране на водата до града са построени два резервоара — горен и долен, със 1000 куб. метра вместимост. За сега в града са направени 100 обществени и около 1300 частни чешми. Количеството на новата само от Хайдушки дол (Хазами дере) е около 1000 кубика за 24 часа. Към нея до края на тоя месец ще се прибави нова вода от около 700 куб. заловена от изворните води при с. Елеч (днес с. Доброглед – б.а), която е еднакво хубава като тая на Харами дере.

 

Старите каптажи и водопроводи на изворите Соуксулар и Теке-Караач са заменени с нови такива. При новото схващане на тия води количеството им се почти удвои и качеството им се подобри значително. През Ноември гр. Варна ще има около 2200 куб. метра вода, значи по 50 литра за денонощие на глава, като се смета, че града има сега около 44000 жители. Вероятно още тая година ще се почне схващането на водите от аджемлерските извори, а пък идната пролет и тия от гевреклерските извори, като ще дадат на града още около 1300 куб. метра вода, която по качеството си не отстъпва от водите на Харами дере и Елеч. С докарването и на тая вода: може да се каже, че гр. Варна ще бъде задоволително водоснабден, защото той ще има за 15—20 год. средно 70 литри на глава. Наклонни сме да верваме, че както общ. съвет така също и респективното от деление на водоснабдяването при общината ще употребят всичко възможно да се схванат сички води, за което взето, решение от общ. съвет, за да не се лишава никога гр. Варна от вода, която се знае, е важен елемент за чистотата на жителите и на града“.

 

През 1914 г. е изготвен и генерален план за канализация на града,

но на 14 октомври 1915 г. България е въвлечена в Първата световна война и благоустройствените мероприятия в града замират. Ето какво разказва вестник „Варненски кореняк“ за продължаването на „водопроводното дело“ във Варна:

 

„Войните спряха временно доизкарването на водопровода и едва през 1925—1926 се схванаха и аджемлерските води, след като се уредиха недоразуменията появили се между двете общини по въпроса за отнемането на водата. Преди това беха схванати и водите над село Елеч. В новият водопровод се вкараха после и водите на изворите Теке-Караач и Соук-Сулар. Последните са снабдявали и по-рано града с вода. Произхождението на всичките тези води — нови и стари — е от подпочвените води на високото плато което обикновено се нарича Франгенско. Техното количество е 32 литри на секунда. Това прави за денонощие 2765 куб. метра, или 2,765,000 литри. Като се вземе загубата в мрежата остава едно действително количество от 2,112,000 литри за 24 часа или при едно 80,000 население пада се на глава едва 27 литра за 24 часа. Като се има пред вид че за градове на нашата географска широчина и с наш климат имат нужда от 100 литри на глава за 24 часа или за едно 80,000 население ще требва да влиза в града денонощно едно количество от 8,000,000 литри. Липсва ни следователно за сега едно количество от 5,880,000 литри денонощно…

 

Какво требва да се направи? Ще се търсят нови води!…

 

Требва да осигурим водата и за бъдещите поколения.“

 

На 16 септември 1932 г. кметът на града Асен Брусев издава заповед под № 105 относно назначаването на комисия по отделянето на водно-канализационното отделение при общината в отделно предприятие в състав: „пом. кмета Софрони Георгиев като председател и членове: общинския съветник П. Стоянов, началника на водно канализационното отделение инженер Х. Стоянов, инженер Бончев, инженер Сапарев, общинския юрисконсулт Я. К. Сираков и държавния контрольор при общината Параско Попов“. (Заповед №105 е публикувана във „Варненски общински вестник“, бр. 287-288 от 1 октомври 1932 г.)

 

В периода 1934-1936 г. в експлоатация е пуснат Батовският водопровод с общ дебит на каптираната вода 123 л/сек.

Съоръжението е сред големите постижения за своето време, а Варна е сред малкото градове у нас, които се водоснабдяват с помпени станции. „Варненски общински вестник“ в бр. 7-8 от 15 май 1938 г. го определя като „най-големия строеж на Варненската градска община“. Ето какво разказва за него авторът на материала:

 

Снимката е публикувана във „Варненски общински вестник“, бр. 5 от 1 юни 1937 г.

 

 

„Най-големият строеж, който Варненската община извършва, е водопроводът Батова – Варна. Още от самото му започване местните вестници изписаха много страници, като подчертаха голямото значение на това крупно дело. Сега, когато е завършен вече и вторият етап на това грандиозно дело, когато водите са вече окончателно каптирани и включени в резервуара и при нужда ще бъдат пуснати в градския водопровод, за да увеличат неговия дебит с още около 16 литра в секунда, редакцията на Варненски общински вестник, дава некои сведения, още от началото на строежа, за да служат, като принос в историята на Варна:

 

„Проучванията за снабдяването на Варна с достатъчно вода са започнали от 1928 год.. Управляващите и техническият персонал на Варненската община са положили много грижи. Възприема се за новия водопровод да се използуват водите на Батовската река. Започват се от тогава и проучванията за финансовите възможности за реализирането на това големо дело…

 

Намиране на средства за строежа на водопровода в 1934 год., през месец юлий, на Варненската община се разрешава заем отъ фонд „Общински налог“, в размер на 4,5 милиона лева за годините 1934 до 1937 г. През септемврий се създава и специална наредба-закон и веднага се започват каптажните работи по водоснабдяването. Общата стойност на водопровода се изчислява на около 55 милиона лева. По-късно се сключва нов заем от фонд „Общински налог“ в размер на около по 12 милиона лева за годините 1938, 1939 и 1940; този заем се залага пред Б. 3. К. Банка, общината получава 20 милиона лева, и през строителните 1935 и 1936 години се завършва първият етап…

 

Едновременно със строежа на втория етап ръководителите по строежа са започнали издирването на подпочвени води. На първо време се започва строежа на един кладенец, който вече е привършен и дава около 14 литри вода в секунда. Тези води при нужда ще бъдат включени в помпената станция, а от там в градската мрежа. Третият етап предвижда използуването водите около с. Изворово. За сега тези води ще бъдат каптирани, за да не се пръскат, и при нужда ще бъдат докарани до помпената централа и включени в общата градска водопроводна мрежа. Днес за днес Варна разполага напълно с водите от стария водопровод, тези от първия и втория етапи и с подпочвените води на кладенеца или с дебит 123 литра в секунда“.

 

Водопроводът е разчетен да задоволява нуждите на града до 1962 г., но бързото му разрастване след 9.ІХ.1944 г. изисква допълнително водоснабдяване, но поради слабата икономика на страната и липсата на средства техническата дейност на водоснабдителните служби е насочена предимно към водоснабдяването на града чрез помпена станция.

 

През 50-те години започва изграждането на водопровода „Девня – Варна“, като след първия етап водоподаването е 300 л/сек и до третия етап от реализирането му при строежа на стоманения водопровод 1998-1999 г. то достига 1600 л./сек.

 

През 1969 г. започва строителството, а през 1975 г. е завършен водопроводът „Китка -Варна“

с водоизточник яз. „Камчия“, като водоподаването е 2000 л/сек. Капацитетът на язовира осигурява консумацията на вода във Варна и селищата от Бургаска област, които захранва.

 

Водата, която влиза във водопроводната мрежа на града, е достатъчна, но се налага всяка година да се влагат средства за обновяването на самата мрежа и намаляването на загубите от течове и аварии.

 

През септември 2019 г. министърът на околната среда и водите Нено Димов подписа договор с управителя на „ВиК – Варна“ Валентин Вълканов за безвъзмездна финансова помощ в размер на близо 96,8 млн. лв. по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“. Общият размер на инвестицията в проекта е 138,4 млн. лв. С тези средства ще бъдат реконструирани общо 22,5 км магистрални и довеждащи водопроводи. По този начин ще бъде осигурено непрекъснато водоподаване към вилните зони и курортните комплекси.

 

Предвижда се изграждане и реконструкция на 81 км канализационни мрежи и една канално-помпена станция. C ycпeшнoтo изпълнeниe нa дeйнocтитe пo пpoeĸтa над 330 000 житeли щe имaт дocтъп дo пoдoбpeнo вoдocнaбдявaнe. Oчaĸвa ce зaгyбитe нa вoдa във водопроводната мрежа дa нaмaлeят c още близо 5%.

Източник: Черно море

 
banner
banner
Петя Митева