Варненката Десислава Чутуркова играе главната женска роля в новия филм на Максим Генчев

Десислава Чутуркова е актриса, родена във Варна. Завършила е НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специализирала е в Atlantic Acting School в Ню Йорк, а днес отново е в класа на преподавателя си Румен Рачев, но вече като негов асистент.

На 21-ви септември (сряда), от 20:00 ч. в зала 1 на Фестивален и конгресен център ще я гледаме в „На педя от земята“, който се състезава с още 11 продукции в пълнометражната конкурсна програма на 34-тия Фестивал на българския игрален филм „Златна роза“.

inches-from-the-ground„На педя от земята“ е единственият независим филм в конкурсната програма на „Златна роза“. По същото време той ще бъде представен и в Ню Йорк, в Седмицата на независимото кино, на фестивала So Independent.

Във Варна филмът ще бъде представен от режисьора Максим Генчев и продуцента Златина Филипова.

Историята във филма: Средата на 50-те години на миналия век. В гранична застава, заедно със семейството си, пристига нов командир – лейтенант Колю Кралев. Изпратен е, за да въдвори ред и дисциплина в едно разпасано гранично поделение. Скоро след това там започват потресаващи убийства, коренът на които е скрит в смяната на два режима. Филмът смесва военна драма и трилър, както и черен хумор с абсурдно комични ситуации, което прави съжета многопластов.

В ролите: Симеон Филипов, Цветомир Ангелов, Десислава Чутуркова, Ивайло Аспарухов, Евгени Будинов, Матей Генчев, Цветомир Нечев, Златка Керемедчиева и др.

Официален трейлър:

В „На педя от земята“ Десислава Чутуркова работи за втори път с режисьора Максим Генчев. През 2008 година той я избира за ролята на Елка в „Гераците“ по Елин Пелин. През годините има участия на театралните сцени в София, а в момента подготвя авторски моноспектакъл „Жената от Земята“ с планирана премиера във Виена.

– Преди да прочетеш сценария на филма „На педя от земята“, какво послание откри в заглавието му?

– Ако не познаваш сюжета, могат да ти изникнат много асоциации – на крачка от успеха, предстояща среща с реалността, страх от неизвестното… Във всички случаи нещо, което е съвсем близо до теб, но все още не си докоснал. Може би срещата със себе си…

– Цурка. Как си представи тази жена с мечтата ѝ за френски стил в една гранична застава? Как я разпозна преди да я изиграеш?

– Цурка е голяма симпатяга. Много я обикнах. През цялото време се опитвах да гледам през нейните очи. Още когато стъпих на терен за първи път, си казах: “Боже, какво прави тази жена тук?”. Мечтата й за изискано общество и маниери е в тотален сблъсък с казармата, в която е принудена да живее. Питах се защо го прави…Явно много обича мъжа си, лейтенанта на заставата, за да е готова да го следва в тези примитивни условия. Според мен намира спасение в своята безкрайно чаровна лудост и ексцентричност. Тя е и дете, и огън жена, и майка, и най-вече странна птица.

– Филмовата критика определя комедийната роля, на която ти даваш живот в „На педя от земята“, и която е много близка до гротеска, като изключително трудна за изпълнение. Трудно ли се влиза в такъв образ?

– Харесвам всички жанрове и обичам да експериментирам в тях. Гротеската ми е един от любимите, но до сега не ми се беше налагало да играя гротеска в киното. Заръките на режисьора, както и моето лично усещане, водеха героинята към един много тънък ръб, върху който трябва да се чувстваш свободен, но и да бъдеш предпазлив. Аз обичам да ходя и дори да танцувам по този ръб и като човек, и като творец. Може би това ми помогна да се задържа там.

– “На педя от земята”. Какво се случва в живота, когато сме на педя от земята?

– Може би именно тогава се случват най-важните неща в живота. Разбираш, че няма време и смисъл да се страхуваш. Принуден си да преосмислиш всичко много бързо и да достигнеш онзи катарзис, който ще те прероди. Мисля, че понякога е необходимо да ни се случва точно това, за да бъдем смели, да вярваме истински в себе си и да си позволим да израснем.

– Подготвяш моноспектакъл… Не е ли труден този жанр в скрития диалог с публиката?

– Като правило – лесно няма, но бих казала, че моноспектакълът е нещо доста отговорно и изисква както опит, така и лична позиция. Усещам се готова за тази стъпка. Предизвикателство е, че спектакълът ще излезе първо на английски език и ще се играе извън България. Надявам се да се справя с всички трудности по пътя и следващата година да сме готови за премиера. Екипът ни е наистина страхотен.

– С какво те изкуши собствен проект за чужда сцена?

– Много неща ме насочиха в тази посока. Едно от тях е, че три от монолозите са изцяло с български корени – нестинарка, богомилка и самодива. Ще ми се светът да разбере, че същността на българите е много духовна и че в нея има много сила и мистика. Ние сме точно обратното на това, което чужденците са чували за нас, ако изобщо са чували. Това е едната причина. Другата е, че категорично не вярвам в системата на българския театър. Намирам я за остаряла, затворена и предвидима. Има нужда от нещо ново, но направено с мисъл и любов. Въпреки това, вярвам, че преди да съмне е най-тъмно.

– Разкажи повече за “Жената от Земята” – идеята за постановката, вдъхновението за текста, търсенето и разбирането за жената във всичките ѝ девет образа (живота).

– Това е идея, която отлежава в мен от доста време. В това време прочетох много, задълбочих се в себе си, мислих, чувствах и започнах да пиша. Видях, че в мен има много аспекти, които преди това, не бях осмисляла и формулирала. Структурата на представлението се състои от девет женски монолога, които разкриват богатата душевност на жената и различните страни на женската същност. В този ред на мисли мога да кажа, че жената е необятност. Тя има поне девет паралелни същности, за които в повечето случаи дори не подозира. Затова смятам, че трябва да ги търси в себе си, да се изгубва и да се намира.

– Имаш театрална трупа за артисти любители. Как би описала живота на тази трупа с пет прилагателни? И само с един глагол, ако приемем, че в театъра думата е действие…

– Искащи, търсещи, вдъхновени, влюбени, отдадени. А за глагол – изкачвам се – не случайно името на трупата е „Нагоре по стълбата“.

– Специализирала си в актьорско училище в Ню Йорк, където изучаваш театъра през погледа на Дейвид Мамет. Позволи ми една игра на думи, дадени от негови послания и продължени в твоя опит и на сцената, и в живота:

Моята Алма матер е… Живот.

Всяко повторение на схващането, че нищо няма значение е… Избор.

Не трябва да се грижим да го правим интересно; всичко, за което трябва да се погрижим, е да… Дишаме правилно.

Изненадата е половината от битката… Цялата битка е в подготовката преди изненадата. Но това е само в случай, че си струва въобще да има битка.

Това са само думи, освен ако не са… Изповед.

Източник: Варнаутре

СПОДЕЛИ НОВИНАТА!