Като наблюдавам треската по коронясването на Варна за европейска младежка столица, се питам: “Че няма ли други неща, с които да привлечем вниманието на Европа и света” – както се казва в едно съобщение на едно радио. Ами тъй де: Варна няма ли други достойнства, че с концерти и други финтифлюшки ще подмамим Европейската общественост да ни хареса за Европейска младежка столица. То не, че има нещо лошо в концертите де, ама после? После? Туризмът ли ще се развие повече, световните медии ли ще ни турят на първа страница, какво?
И тъй като си разсъждавам, стигам до една идея, за която едва ли са се сетили дори любителите на Гинес-рекорди. И докато Варна не е станала младежка столица, да взема да ви я споделя. Защо например, Варна да не кандидатствува за Европейска рали-столица. А даже ще има и конкуренти в страната и състезанието ще стане далеч по-интересно! А бе като рали! Какво чувам? Тук нямало ралита ли? Ааа бъркате приятели, има, ама не са признати. Даже нещо повече! Ако например Рали-Монте Карло или да кажем: Рали-Дакар са компактни по своя характер т. е. всички тръгват от една точка и гонят една цел, то, във Варна ралита има на много места из града. Е, какво гонят не се знае, но това са подробности сега. Ама пък как карат! Просто да им завидиш! Ето например тук в кв. „Левски“ по улица „Мир“! Просто мило да ти стане! Ама едни скорости, ама едно бучене!
За нашия квартал са характерни два типа ралита: поединично и по двойки или тройки – както дойде. Има например един батко, който така обича скоростите, че като я надуе тая кола, пука тоя ми ти ауспух, пука, ама човекът кара, хич не му дреме! Смело момче! А каква фантазия има! Такива фигури прави с газта и предавките! Ето например, сега, както е тихо, изведнъж като натисне докрай газта, човек се чувства, сякаш полита нависооооко. Ами да! Сигурно и Икар се е чувствал така. Ох, пардон, забравих, че по Икарово време е нямало ралита.
Ама нищо де, тогава значи, ние, потърпевшите се чувстваме като Икар, при първият му полет. Та надува газта приятелчето – не се скъпи. Жив тест за нерви! Ама е много продуктивен – кара не само денем, а най обича след 22 часа, а още по-приятно му е в малките часове, та до сутринта. Ей, да ви кажа, като не мога да спя от удоволствието да го слушам, как умело борави с газта, се питам: “Кога ли спи тоя човек?” Ами то не е каране, не е чудо! Че сутрин, че след обяд, че вечер! Сигурно има рецепта за кратък сън. А пък въобще не искам и да си помисля, че страда от безсъние. Но пък потърпевшите може и да го получат! Ама хайде сега пък, да не издребняваме!
А когато са няколко човека, пак нашият герой се откроява. Другите и те бучат и вият, но нашият герой: като изфурсира, им скрива шапките. Че и на потърпевшите!
Аа питате, как реагират другите участници в движението? Ами карат си хората тихо и спокойно – кой на работа, кой – за където е тръгнал! Ама вие пак: не реагират ли, че не реагират ли? Ами спокойни хора – какво да ги правиш! Само в някой по-рядък момент, някой ще изсвири плахо с клаксон и това е. Ама аз ги разбирам: хората са мирни и тихи, защото може би – и тук да зарадвам психологията – може би и те подсъзнателно мечтаят Варна да се превърне в рали-столицата на Европа. А иначе рали-каращите се чувстват толкова недосегаеми, че на моменти просто се чудят как по-ефектно да изфурсират МПС-то. Ами да, на всеки гений пространствата му са тесни! Разбирам ги хората.
Само на един въпрос не мога да си отговоря: дали спонсорирайки морално тези ралита, това не е някакъв вид благодарност към едни хора с бухалки? Благодарност за добре свършена работа? Или просто каращите тип рали, са лица със съмнително IQ? Само на този въпрос не мога да си отговоря. Но то пък човек не може да знае всичко, нали?
А, да не забравя да благодаря на госпожата от район „Приморски“, дето ми изпрати имейла, с ексцентричната идея да открия номера на колата на джигита. Много се зарадвах на идеята и сега се радвам. Ето затова й благодаря, защото иначе нямаше да знаете за тези мои чудни преживявания!
Автор: Георги Ламбов
