Отключи на есента да влезе,
път и́ направи оттук да мине,
носи тя в ръцете си онези
галени от слънцето смокини.
Някакси мирише ти познато,
ала не намираш точна дума,
аромат на натежало лято
смесва се със дъх на суха шума.
А след нея по крайпътни жици,
докъдето поглед се простира,
лястовици нижат броеници
и за сбогом сили не намират.
Сноп лъчи провира се в пролука,
съхнат билки и жужи чардака,
есента нетърпеливо чука,
хайде, отвори и́ да не чака.
Автор: Мариела Русева ®
