„Лятото смокиня си открадва“ от Мариела Русева

Рукна лятото в последния си дъжд

и окъпа прашната смокиня,

осъзнало сякаш изведнъж,

че се свърши, цялото отмина.

 

И дори така да постои,

вече е почти като на гости,

всяка сутрин то благодари,

че е тук и че го има още.

 

И си спомня дългите си дни,

дългите му дни пък си го спомнят,

чувства се тъй, както и преди,

но листата бавно се отронват.

 

Всеки плод започва да тежи,

сладостта му на живот се радва,

рукнало прощално да вали,

лятото смокиня си открадва.

 

Автор: Мариела Русева

СПОДЕЛИ НОВИНАТА!