Момичешки работи
Във детската ни стая, в утихналата къща,
сънува цветни сънища пораснало момиче,
по лунната пътека тихо се завръща,
а сутрин на природно бедствие прилича.
Твърди, че е девойка, но щом промълви „мамо“,
смалява се и сякаш е от детската градина,
пак търси топъл скут и гушва се на рамо,
а аз не вярвам още колко време мина.
И пак да я целуна спонтанно ми се иска,
преди да се усети това да ми отнеме,
тогава големее, аз ставам все по – ниска
и ето, че е вече една глава над мене.
Понякога я мъмря, но нещо премълчавам
и в строгите ми думи една нега́ притихва,
дори да съм и́ майка, момиче си оставам,
тя смигва дяволито, а аз и́ се усмихвам.
Автор: Мариела Русева ®
Фотография: Мариела Русева
