Без рецепта
Цял живот чупя чужди клишета,
ала затварям врати неоткрити,
нощем се возя в златна карета,
после я кътам на тъмно от дните.
Ставам ухание дивно на роза,
или съм болката, скрита в бодлите,
стара болежка без диагноза,
пръсти в живот на удавника впити.
Ту съм мъгла в пелена непрогледна,
ту се изгубвам самичка в мъглата,
каня се пак да греша за последно,
да завъртя наобратно земята.
Вятър насрещен, полъх попътен,
бели платна съм и флаг на пирати,
спомен, за който е споменът мътен,
мисъл, която бъдното клати.
Не подлежа на рецептите стари,
нито на бабини ми деветини,
за пред света пия кротко отвари,
ала не искам това да ми мине.
Автор: Мариела Русева ®
Фотография: Мариела Русева
