Варненският апелативен съд отхвърли искането за по-лека мярка за неотклонение на обвинен в държане и разпространение на марихуана и метаамфетамин. Н. К. обжалва пред настоящата инстанция определение на Варненския окръжен съд, с което е бил задържан под стража, като помоли за домашен арест.
40-годишният мъж е привлечен към наказателна отговорност за това, че на 25 март във Варна разпространил на друго лице 0,35 г метаамфетамин, че държал 2.95 г метаамфетамин и 2,4 г марихуана. Задържаният е осъждан за идентично престъпление.
Представителят на Апелативната прокуратура посочи, че обремененото съдебно минало показва склонността на обвиняемия към подобни деяния и наличието на реална опасност да извърши престъпление. Домашният арест не би му попречил да извърши аналогични деяния.
Защитата не вижда риск от извършване на престъпление, включително от възпрепятстване на разследването, защото Н. К. е демонстрирал добро процесуално поведение. Опасността не може да произтича само от тежестта на предвиденото наказание, каза адвокатът.
Съставът на Апелативния съд намери жалбата за неоснователна. Оценката на доказателствата – свидетелски показания, писмени документи и експертната справка на иззетите вещества – показва, че прокуратурата има основания да подозира обвиняемия в извършването на деянията. Настоящата инстанция е солидарна с извода на Окръжния съд, че е реална опасността от извършване на престъпление. Тя се извежда от съдебното минало на обвиняемия. Той е осъден за държане на високорискови наркотични вещества през август миналата година.
Изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ е било отложено с 3 години. Разследваното сега деяние е извършено в този изпитателен срок, което означава, че опасността от осъществяване на престъпление е реална, а не хипотетична.
Всяка друга мярка за неотклонение не би изпълнила целите на закона и поради това е нецелесъобразна, категоричен бе въззивният съдебен състав.
Като прие, че са налице законовите изисквания за задържане под стража, Апелативният съд потвърди определението на първата инстанция.
Съдебният акт не подлежи на обжалване.
