Кадрия Мехмед е обществена личност в град Провадия, като никога не е крила гражданската си позиция по много наболели проблеми за града и хората.
Неин пост в групата „ГЛЕДНА ТОЧКА ПРОВАДИЯ“ предизвика широк отзвук в населеното място, видя репортер на медия „Будна Варна“.
Медия „Будна Варна“ качва текста без редакторска намеса:
„Такъв е живота – докато през декември 2024г. водехме неистова борба новородените в Провадия да получат парична помощ, като мил жест и стимулиране на семейството, през януари 2025г. грозната действителност в общината ме прехвърли на погребения. Случайността ме сблъска с погребенията по селата.
В село Петров дол 4-ма общински служители, назначени като гробари, водени с общински автомобил, управляван от дежурен общински шофьор извършиха две погребения. От близките на едното погребение са поискали 400лв., а от другото – 600лв. защото имало кости. На едно от погребенията присъствах и аз. Преди това предупреден от кмета на селото, че погребенията са безплатни, внука му се е подготвил само с нещо за „Бог да прости“. Когато му поискват парите, той ги пита къде да отиде в общината през работните дни да плати в Общината. Няма да влизам в подробности за грозната ситуация, как, кой на кого звъни за да се удостовери, че за града се плащало в общината, а по селата направо на гробарите и те как били изпратени за друго погребение, но в крайна сметка човека с взет заем плаща исканата сума на гробищата. Шофьора на общината качва общинските служители (гробари) на общинската кола и ги превозва нанякъде. През следващите работни дни внука намира гробарите и им предава акт за смърт, който са поискали „да се отчетат пред общината“.
След няколко дни през януари, на сесия на общински съвет повдигам въпроса за погребенията по селата, че не може общината да дели гражданите си на живущи в града и да им осигурява погребения, които се заплащат по 85лв. на каса, в която сума влиза и услугата извършвана от гробари, а по селата да няма нищо сигурно. Защо казвам нищо сигурно – ако дойдат общински служители – не се знае колко трябва да им платиш, но ако не благоволят да ти изпратят от общината – се спасяваш в такъв труден момент сам. Питах и къде са занесени парите взети от Петров дол и смъртния акт.
Ако си мислите, че реагираха изненадано или както когато си викат клакьори със заучени думички, им благодарят и се извиняват с прекършен врат – се лъжете. Нито са благодарили на потърпевшите, че имат смелостта да разкрият порочна схема, нито са се извинили на хората, нито и дума парите да се връщат. И трябва общината да ги връща – нали си спомняте, общински служители, в работно време, с общински транспорт, с общински шофьор, платени стотици левове от семейство, а сумарно са хиляди левове. Напротив – внука е подложен на постоянен натиск, преминал от „приятелю“ до „ще те съдим“. Брутална схема! Още по – брутално е, че се прави на гърба на скръбта на хората.
На следващата сесия, през Февруари – кмета ми отговорил, че е съгласен, че не трябва да има разделение на хората от града и селата, но пък трябвало да се допита до населението иска ли да плаща тези 85лв., както се плаща за града. А за случая щял да поиска обяснения.
Ами един месец какво правиха! Ако не знаеха за схемата, щяха потресени да поискат още на следващия ден тези обяснения и до следващата сесия да имат становище. Нито становище, нито … Що ли? На въпроса ми гробарите в този ден в качеството си на частници ли са били или на служители на Община Провадия- не ми е отговорено. Ако са били като частници – защо ги разхождат със служебни коли и шофьори, за по – голяма достоверност пред гражданите ли? – също. Кмета написал в отговора си, че на служителите на Общината не им е известно гробарите да са искали допълнителни пари. Какви допълнителни пари? Нали ми се отговаря, че по селата няма въобще такса. А и гробарите самите СА служители на общината! Какво защитава с тези елементаризми? Смъртният акт е официален документ. „Какво правят гробарите с този смъртен акт? На кого го носят? Или са били като частници, или са били като общински служители. Взимат смъртен акт и го носят в Общината, но тогава трябва да донесат и парите. Какво става?“ Кмета на тези въпроси трябваше да отговори, без шикалкавене, ако беше изненадан от случилото се трябваше да поиска отговори заради себе си и да ги представи пред обществото честно – но отговор няма.
Поисках да се сформира комисия от председателя на общинския съвет, която да разгледа проблема, да събере информация за капацитета на гробищните паркове и тяхната поддръжка от страна на общината (а не хората да събират дарения, за да вършат работата на общината, един път може, но с години….) и тази комисия да направи проучване по селата, каквото кмета иска. И не ми беше ясно, а и до ден днешен защо се опъва чадър и не искат да се разкрие порочната схема, която се извършва от името на общината. Дали не е свързано с една линия, която когато има погребение започва с „Ало Севим, ало Янко“ или линията не е съвсем гнусна? Други хора, които са прочели протокола от януарското заседание ми съобщиха, че от тях са взети 580 лв. и 600 лв. пак от погребения по селата. На наш служител на Общината, в гр. Провадия гробарите са му поискали допълнително пари за погребение в Провадия. Той не им е дал, направил е скандал, защото е знаел за нашата Наредба и техните задължения. Едно е да дадеш за „Бог да прости“, друго е да казваш стойност на услуга и си служител на общината, извършващ тази услуга. Изпокарахме с председателя Парушев, който ме прати да питам гробарите какво казват те. Аз? Аз да отида да ги питам – мога, но ще ги питам за условията им на труд която общината им осигурява, най – много да ми разкажат как нямат осигурено облекло, ръкавици, препарати. Защо? – не е ли истина – общинарите и в частност кмета и председателя имат осигурени от гражданите (бюджета) пари за облекло, на хартия сигурно и гробарите им се изписват ръкавици, но има ли някой да не знае, че такива ако им се дават, то е рядко и от своя си джоб купуват от магазини втора употреба.
Напрежението ескалира, като акцентирах на „веднага“ от моето искане „Моля да ми бъде отговорено веднага дали ще бъде направена комисията.“, като изразих готовност за да не дам възможност да проточат във времето този въпрос, с помощта на общински съветници при отказ да се самоорганизираме по темата.
В следващите дни за тази цел поисках зала 204 – друга тема по която ще пиша допълнително. Не ми дадоха, не дадоха и на общинския съветник Милен Минчев. За да не се разрази по голям скандал Председателя на съвета г-н Парушев ни покани в неговия кабинет. Присъстваха общински съветници, които поканиха и изслушаха внука на починалия от с. Петров дол. След предложение на г-н Филчо Филев се стигна до заключение, че трябва да се сформира анкетна комисия или т.нар. временна комисия по случая. Аз се бях подготвила с национална наредба, която Община Провадия не може да заобиколи, в която чл.4 разпорежда, че гробокопаене може да се осъществи само от определени лица (гробари) на които собственика на гробището, в случая общината, им е делегирала тези задължения. Т.е. не може общината да ви казва намерете си хора, които да изкопаят гроба, без на същите тези лица самата община да не им е дала правомощия да са гробари с договор.
На следващата сесия през месец Март, познайте, че нямах нито един отговор на поставените въпроси, сякаш за кмета и администрацията темата беше затворена. Председателя също беше пропуснал да се произнесе за комисията. Обаче, колко досадно за тях, аз пак съм решила да питам. Някои от съвета дошли там да броят някакви минути, други отегчени че някой съветник иска разяснение – пуска въздишка след въздишка (докато не направих забележка на който не му е приятно, присъствието там не е задължително, ей я вратата), времето не стига нито за съветниците по теми за сметопочистване и изразходване на бюджетни средства спират се микрофони, дискусиите кой превишил времето за изказване и с колко минути и секунди са по – дълги от самите обяснения какви разлики и грешки има в таблиците по отчетите и защо. При такава атмосфера на препускане с времето, като гражданин успях да задам въпрос на кмета
„Ако, не дай си Боже, утре г-н кмете има едно погребение по селата, кого ще изпратите да копае гроб?“
Отговора на Димо Димов, кмет на община Провадия беше: „Да Ви кажа честно – никой няма да изпратя!“
Уважаеми четящи, ще спра до тук, не защото поста стана много дълъг (на мнение съм, че важни теми не могат да се кажат с две изречения), а защото искам да дам време на кмета да преосмисли своя отговор и да ни каже на всички нас – гражданите на Провадия как ще процедираме от тук нататък с погребенията по селата и спазване на
Чл. 4. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 97 от 2019 г.) Местата, в които ще се извършва погребване или урнополагане, се определят от собствениците на гробищните паркове или оправомощени от тях лица.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2019 г.) Лицата по ал. 1 възлагат на определени лица (гробари) изкопаването и оформянето на гробни места и контролират тяхната работа.
(3) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2019 г.) Собствениците на гробищните паркове (гробищата) или оправомощените от тях лица са отговорни за управлението и поддържането на гробищните паркове и изпълнението на изискванията на тази наредба.
от НАРЕДБА № 2 от 21.04.2011 г. за здравните изисквания към гробищни паркове (гробища) и погребването и пренасянето на покойници, издадена от министъра на здравеопазването.
Оставам с обещание към моите съграждани, че ще разкажа за последната сесия, която както е написал Минчев, стигна точка на кипене, не само по тази тема, а по темите, че администрацията с вече премина една граница, на безумност ли да я нарека или как; че е същия батак с общинските жилища и се подиграват вече на майки с деца, които имат повече нужда от тях, отколкото електората на една политическа партия; че не е срамно, ако се копае с лопата в обществен интерес и не е смешно, ако с това се цели разкриване на истината (както Димов подигравателно подхвърли на Филев, имал бил снимка как Филев копае закопаните отпадъци на опитно поле с компетентни органи), защото с това разсъждение и темпо на работа, ако не назначи гробари или делегира права за копаене на гробове на други лица, може на Димов и отговорните в ресора да им се наложи да ходят по селата да извършват услугата на наши съграждани с изкопаването на гроб и тогава ние ще ги снимаме, но не за да им се подиграваме, а за да ги хвалим как стриктно спазват Чл. 4 от НАРЕДБА № 2 за здравните изисквания към гробищни паркове (гробища) и погребването и пренасянето на покойници.
Да бъдеш имунна система на един организъм, каквото е обществото, е трудно – постоянно трябва да се бориш с инфекциозни агенти. И е неблагодарно – когато няма проблем всеки я подценява, ако закъснее да противостои на патогенни влияния – рискува погиването на целия организъм и бавното му мутиране в полза на вируса. Но да не забравяме, че имунната система започва да работи още в първите часове след атаката от неблагоприятни фактори и не спира да се усъвършенства до края на заличаването им. Благодаря, че имахте търпение да изчетете до край!
Снимките са подходящи за темата, но са същността за друга тема, която предстои да я представя
снимки и текст: Кадрия Мехмед
