На 26 февруари от 17:30 ч. в отдел „Изкуство“ на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна ще бъде представена книгата „Бъдеще през миналото или Многолика България“. Тръгвайки от Варна, пътеписът преминава през българските столици Плиска, Велики Преслав, Велико Търново, София. Автор е Веселина Христова. Тя разказва повече за изданието.
Как се роди идеята за книгата „Бъдеще през миналото или Многолика България“?
През 2014 година изминах популярния поклоннически път Камино Франсес от Памплона до Компостела, първоначално замислен от Сен Жан Пие-дьо-Пор, Франция. Тъй като в Мадрид останах без средства, бях на път да се откажа, но едно нещастно стечение на обстоятелствата, съвпадащо с моето пътуване, ме накара да продължа. Това беше наводнението в квартал Аспарухово във Варна, където живеех. То се случи по същото време. Бях на 62 години, когато изминах Камино. Описвах всеки ден, за да не забравя нищо от това прекрасно пътуване. Идеята за български поклоннически път, подобен на Камино, се появи в края на това приключение. България също има какво да покаже. Трябват подходящи условия, които могат да се създадат, ако се обединят усилия. Един такъв път ще създаде условия за съживяване на много западащи села – нещо, което видях в Испания. Както казва мой приятел, испанец: „Този път е много доходоносен.“
Има ли база за сравнение между „Камино“ и пътеките на многолика България?
Ако в Испания прекосихме Навара, Ла Риоха, Кастилия и Галиция, пътят от Варна до София също може да бъде разделен на участъци, но не съм убедена, че аз мога да дам правилните имена на тези участъци – Византийско влияние, Османско влияние, преход към българско влияние, Централна България, където е най-ярко изразена българската култура. Обектите, които описвам в малката си книжка са много. И най-малкото село има своя история. Аз съм се постарала да бъда максимално кратка, защото темата е неизчерпаема.
Вие какво бъдеще успяхте да откриете през миналото?
Порази ме колко богата и разнообразна е България. Видях една страна от Варна до Провадия, друга между Провадия и Шумен, и съвсем различна към Елена, Велико Търново, Казанлък и София. Хората, природата, културата и обичаите варират толкова много, че тази многообразност заслужава да бъде разказана.
Голяма част от дестинациите са познати. Какво ново разкривате за тях на читателите?
Разбира се, но вървейки по пътя установих колко често подминаваме, улисани в нашето ежедневие, най-важните забележителности в заобикалящата ни среда.
Кое от местата, през които преминахте, Ви оказа най-силно въздействие?
Може би участъкът от Етъра до Казанлък, когато пресичахме Стара планина от север на юг. Казанлък винаги ме е впечатлявал. А може би, защото там усещам България най-силно.
Избягвате да се наричате писател. Пътешественик повече ли Ви приляга?
Нито едното, нито другото. През 2012 г., когато вървях по Камино Франсес, започнах да пиша дневник, но това беше първият, който завърших. Помня, че като дете обичах да измислям приказки, но отдавна тази способност е закърняла при мен. Винаги съм пишела без усилия и с удоволствие. Не бих се нарекла и пътешественик. Много пътища съм обходила, но по-скоро за удоволствие. Нося го от най ранна възраст, не само от родителите, а от прародителите. Наскоро проследих историята на рода ни 150 години назад. Това което открих е, че ние българите, а може би не само ние, много сме страдали, много сме се местили в стремежа си да намерим спокойно място за живот.
Какъв път очаква книгата?
Книгата ми разкрива идея за създаване на път, подобен на поклоннически, но не точно. Пътят преминава през българските столици Плиска, Велики Преслав, Велико Търново, София. Тръгва от морската столица Варна. Идеята може би не е толкова оригинална, но се превръща в кауза. Да се изгради път, удобен за преминаване и това да стане начин на живот на хората, да се привлекат туристи от цял свят и да се съживят много западащи села. Ако книгата е успешна, предвиждам презентации в още няколко селища по пътя. Евентуално изминаване на пътя, дори на етапи, с подходящи водачи.
Веселина Христова е родена през 1952 г. в град Варна. Закърмена е с любов към природата от най-ранно детство. През студентските си години участва активно в СД „Академик“ като пещерняк и алпинист, а след това се включва в изявите на ТД „Владислав Варненчик“. Участва два пъти в традиционния 100-километров поход на дружеството. Има две деца и четири внуци. През 2010 година прави опит за изкачване на Монблан, но поради лошото време успява да стигне само до Тет Рус. Най-голямата височина, до която достига, е 3842 метра. През 2014 година изминава поклонническия път в Испания Камино Франсес. Оттогава нейната мечта е да се създаде подобен маршрут и в България. Осъзнава, че това не е по силите на един човек. Прави опити да привлече съмишленици и се опитва да включи идеята си в проект, който да даде тласък за изграждането на път, удобен за изминаване от всеки гражданин на страната и света.
