Тибетското плато е известно като „покривът на света“ със средна надморска височина над 4000 метра. В случай на аварийно кацане или спад на налягането в кабината, стандартната процедура изисква самолетът да слезе на по-ниска височина, където има повече кислород. В района на Тибет такъв маневрен резерв не съществува, тъй като планините са твърде високи.
В Тибет няма достатъчно на брой и подходящо разположени летища, които могат да служат за аварийно кацане. В случай на проблем със самолета, пилотите нямат много опции за безопасно приземяване.
Тибет е известен със силни турбуленции, причинени от високите планини и ветровете, които духат през региона. Планинските вериги създават големи въздушни турбуленции, които са опасни за стабилността на полета.
На големи височини въздухът е много разреден. Това може да затрудни работата на двигателите и да намали ефективността на самолета, което е критично за дълги полети.
Планинският терен затруднява навигацията и комуникацията. В случай на авария, спасителните операции също са много трудни за изпълнение в този отдалечен и недостъпен регион.
