И добави: „Министерският съвет има пълна свобода да разходва средства по свое усмотрение с постановление на Министерския съвет. Това е една практика от преди 2021 година. За първи път с актуализацията 2021 година, след това с бюджет 2022 година се въведе разпоредбата на чл. 1, ал. 5, която ясно оказваше кои приоритетни политики Министерският съвет ще финансира, до какви стойности, разбира се, запазвайки възможността Министерския съвет да прецени, че една политика няма да се финансира за сметка на друга“.
„Парламентарната група на ПП-ДБ ще направят редакционно предложение да се въведе изрично ограничение за това какви харчове могат да бъдат правени от Министерския съвет“, каза още Василев.
Финансовият министър Людмила Петкова отговори на Василев като обясни, че разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от законопроекта е записана, защото е необходимо да се извършат някои плащания в сферата на отбраната.
„Това не е едно безразборно харчене и не е един празен чек, който да предоставите на Министерския съвет, а това е законова възможност в случай на необходимост да бъдат разплатени някои капиталови разходи, за да няма лихви и санкции“, заяви тя.
Мартин Димитров заяви, че законът с удължителен характер ще бъде подкрепен от парламентарната група. Той обаче заяви, че ще бъде направено предложение между двете четения, с които изрично да се запише, че Министерският съвет може да прави харчове със свое решение, ако такова позволение бъде дадено от парламента.
Йордан Цонев от „ДПС-Ново начало“ апелира народните представители да помислят внимателно кои предложения могат да бъдат направени в специалния законопроект. Той заяви, че неговата парламентарна група подкрепя всички разходи за социални плащания и увеличение на заплатите, както и помощите за земеделците.
Законопроектът бе приет с пълно единодушие от 207 гласа „за“ в пленарната зала. Срокът за предложения между двете четения бе съкратен на три дни.
Парламентът удължи работното си време до изчерпване на точката от дневния ред, която се отнася до изслушването на ръководителите на разузнавателните служби.
За мерките, които предприема правителството за гарантиране на сигурността във връзка с процесите в Близкия Изток и по-конкретно в Сирия, налична ли е актуална достоверна информация и вземат ли се мерки за евентуални бъдещи бежански вълни от Сирия, ивицата Газа, Афганистан и други центрове на нестабилност, пред депутатите ще изнесат информация Пламен Тончев – председател на Държавна агенция „Национална сигурност“, Венелин Венев – директор на Служба „Военно разузнаване, и Антоан Гечев – председател на Държавна агенция „Разузнаване“.
