След серията от почивни дни – опашки от чакащи пред лекарските кабинети и прогноза за увеличаване на болните от грип. И през декември броят заразени се покачваше, но по-бавно отколкото през 2024 г. Така сега пикът се очаква към края на януари.
В Националния център по заразни и паразитни болести се доказват случаи на грип и ОРЗ, като тук най-вече идват проби на деца до 5-годишна възраст, които са хоспитализирани заради тези заболявания през зимата. Тенденцията тук показва, че спрямо миналата година случаите са значително по-малко и закъсняват с около месец. Също така са около два пъти повече, отколкото тези в края на ноември. Забелязва се и намаляване в заболяемостта в последната седмица, което обаче е обяснимо – заради повечето празнични дни. Чака се първата седмица на 2025 г., за да е ясно накъде се движи заболяемостта.
Мариян и 4-годишната му дъщеря Магдалена на път към педиатричния кабинет. Той казва, че са на профилактичен преглед. Магдалена се оказва сред здравите деца. Но в първия работен ден на Новата година, болните сред най-малките пациенти на педиатъра и общопрактикуващ лекар д-р Мирослав Спасов преобладават. Той казва, че от сутринта има около 10 новодиагностицирани паценти с грип А.
Специалистите са единодушни – от началото на декември грип А циркулира по-активно у нас. „Заболяемостта, която имаме, е по-ниска в сравнение със същия период миналата година. Все още е далече от епидемичните нива, но очакванията са може би към края на януари да бъде пикът”, посочва директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Ива Христова.
„Тази мъгла помага на и грипа, и на всички респираторни инфекции. Тя натоварва излишно епитела на всички дихателни пътища и така той не смогва да ни предпази от някои вируси“, обясни епидемиологът проф. Тодор Кантарджиев.
Въпреки че нарастването на заболяемостта от грип върви бавно нагоре, през последната седмица на годината кривата се пречупва и рязко пада наполовина или поне това отчита статистиката. „Това не са обективни данни, тъй като седмицата беше с много малко работни дни”, допълва проф. Христова.
Д-р Славов посочи, че все още среща отказ от назначаване на тестове. „Този тест е важен, за да имаме правилна диагноза и съответно да назначим правилното лечение. Никой няма да обеднее ако даде 10 лева за тест, вместо да даде след това 200 лева за лечение”, допълва още той.
