Каква е причината някои професии да бъдат толкова по-добре платени от други?
В България категоризирането на отделните професии на база среден годишен доход не е практика. Вместо това Националният статистически институт (НСИ) обобщава средните месечни и годишни заплати в различните икономически отрасли.
Според статистиката от 2023 година водещ е секторът „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“, където средната годишна заплата общо за държавния и за частния сектор е била 57 401 лева. Тук попада например дейността в областта на информационните технологии и услуги, както професията на IT специалистите.
След тях се нарежда „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ със средна годишна заплата от 37 599 лева. Част от този сектор са търговците на газ и електрическа енергия.
Трето място заемат „Финансови и застрахователни дейности“, към които освен портфолио мениджърите, спадат професиите, свързани с управление на инвестиционни фондове, кредити и застраховане. В този сектор средната годишна заплата е 36 265 лева.
Сходни по годишен доход са „Добивна промишленост“ и „Професионални дейности и научни изследвания“ със съответно 32 980 лева и 32 585 лева годишно. Към последния сектор спадат професиите адвокат и инженер.
Данните сочат още, че работещите в сферата на държавното управление печелят средно 28 061 лева годишно. Малко по-ниско е възнаграждението на работещите в сферата на образованието, които получават 25 969 лева.
Последните три места в Топ 10 заемат секторите „Хуманно здравеопазване и социална работа“ (24 553 лв.), „Операции с недвижими имоти“ (20 776 лв.) и „Култура, спорт и развлечения“ (20 409 лв.). Към последната категория спадат професиите на атлети, актьори, музиканти, но също и дейностите, свързани с организиране на хазартни игри.
А каква е причината някои професии да бъдат толкова по-добре платени от други?
За да отговори на въпроса, Адриан Николов от Института по пазарна икономика разграничава частния от държавния сектор. В тях производителността на труда и заплащането се изчисляват по съвсем различна система.
„Секторите в частната икономика, които плащат най-добре, са тези, в които добавената стойност на един работещ е най-голяма. Това са сектори като информационните технологии, добива и енергетиката, където има силно застъпен елемент на икономика на знанието“, обяснява експертът пред „Дойче веле“.
Т.е. продуктът се произвежда до голяма степен или изцяло от работещия. „Един програмист създава продукт от въздуха със своя ум, своят талант, своето знание, миньорите пък вадят буквално от земята, от нещо, което е неглед безполезно.“
За разлика от тях в текстилната промишленост, кожарството и мебелното производство се наблюдава обратната тенденция. Тези отрасли продължават да губят кадри и предлагат значително по-ниски заплати от средните за преработващата промишленост. Адриан Николов открива причината в липсата на инвестиции в кадри, в механизация и в подобряване на квалификациите и уменията на работниците. А заплатата и предлаганият от професията стандарт на живот играят важна роля в кариерното ориентиране на младите хора. „Комбинацията от сигурна реализация и добре платено работно място е това, което предопределя избора на все повече и повече студенти за определени специалности.“
