От 30-те човека, постоянно настанени при нас, поне 15 са жертва на имотни измами. Схема, в която участват нотариуси, полиция, общински служители, твърди д-р Цветеслава Гълъбова, директор на психиатричната болница в Курило.
„Започна скоро след като станах директор на болницата през 2009 г. Съвременната парадигма за лечение на психично болните стъпва на разбирането, че психичните болести не се различават от другите заболявания. Те трябва да бъдат лекувани в социума, а не чрез изолация. През ХIХ век, когато са създавани психичните клиники в Европа и в България, не е имало по-специални способи за лечение. Хората ги е било страх от онези с психичните проблеми и са ги изолирали – обикновено са ползвали сгради на манастири. Такъв е и случаят с нашата болница. Създавали са локации, в които болните да имат среда за живеене без контакти с външни здрави лица. Така са създадени трудово лечебните стопанства с цел да не притесняват психично здравите. Тази парадигма се промени 50-те години на ХХ век в Европа. А в България остана същата. Дори медиите акцентират по неправилен начин дестигматизацията на психично болните. Психиатриите влизат във фокуса на медиите само когато има инцидент. Четете „Еди-кой си нападна…, защото е психично болен“. Не се разглежда защо се е стигнало всъщност дотам. Защо не е оказана помощ навреме на човека?“, обясни тя в интервю за „24 часа“.
Ето и останалата част от разговора с д-р Гълъбова:
– Истината е, че повечето психиатрични болници са все в бивши сгради. Бивши сгради за бивши хора. Започнах битката да преместя болницата в София, за да могат близките по-често да посещават болните – при нас хоспитализациите траят с месеци. Разкъсването на връзката със семейството е решаващ лош момент в лечението. Повечето пациенти са със съпътстващи заболявания. Най-близката многопрофилна болница е 5-а градска и е на 22 км – не можем да предложим адекватно решение за съпътстващите болести. Най-близката спирка на градския транспорт е на 1 км през поле. Природата е прекрасна, манастирът също. Но ресоциализация става сред хора.
– Наистина ли сградата някога е била използвана за конюшня?
– Да. Основната ни сграда в момента е била конюшня и по-късно печатница. Тя е гредоред без мазе. Всичките ни сгради са като налепени кубчета лего. Нямат дълбоки основи.
– Как живеят болните в тези помещения? Можете ли да ги наблюдавате пълноценно? При какви условия работи персоналът?
– Условията и за пациентите, и за персонала са незадоволителни. Заради конструкцията на тези сгради не можехме да сложим във всяка стая санитарен възел. Гредоредът не би издържал. На всеки 10 стаи, т.е. на 30 души има 3 тоалетни клетки и 3 душа Поне има постоянна топла вода и локално парно.
– Смятате ли, че с преместването в София може да се приравни статутът на психиатричната болница с тези от останалите медицински дисциплини, защото някак на психиатрията все се гледа с малко по-различно око?
– Немалко! Гледа се много по-различно. Тя се приема като досадното дете на българското здравеопазване. Отношението към нас е като на мащеха с доведено отроче. Ние сме една губеща специалност, защото нямаме клинични пътеки. В тежест сме на бюджета на МЗ. От друга страна, сме и в тежест на всеки здравен мениджър, който си е помислил да разкрие някога психиатрично отделение, защото финансирането не е адекватно без клинични пътеки.
Затова от разкритите някога 23-24 психиатрични отделения към многопрофилните болници сега функционират едва 15-16. В най-добрия вариант, но той е изцяло утопия, е към многопрофилните болници да се разкрият психиатрични отделения. Визирам държавни и общински. Частните никога не биха опитали. Държавните са строени някога, не са пригодени за такъв тип отделения. Поради естеството на болестта е хубаво психично болните да не са пряко до други болни, защото при тях се очаква неспокойно поведение. Затова този начин на интегриране на пациентите с психични отклонения в съществуващите държавни и общински болници няма да се получи. Но не пречи да се създадат нови лечебни заведения в близост до многопрофилни болници. Успешен пример за това е пазарджишката психиатрия. Вече 15 г. тя се намира срещу многопрофилната болница в Пазарджик. Дели ги една пешеходна пътеки и двете функционират чудесно. Област Пазарджик няма проблем с дефицит на легла или с обгрижването на болните.
– В момента има ли дефицит на легла за пациентите? Има ли и достатъчно лекари, за да се грижат за тях?-
– Относно дефицита на легла нещата са малко изкривени, защото в държавните психиатрични болници понастоящем живеят около 250 души. В нашата болница са около 130. Поради различен начин на финансиране на държавните психиатрични болници и останалите 3 типа лечебни заведения – психиатрични отделения към МБАЛ, психиатрични клиники и центрове за психично здраве, с огромно съжаление мога да кажа, че се прави подбор на пациенти. И се приемат такива, които невинаги са за хоспитализация Просто защото при тях плащането е на преминал болен без значение от диагнозата. Плаща се за ден престой. Естествено е да се предпочете приемът на болни с по-леки диагнози, които да заемат леглото, да донесат финансиране, вместо да се приемат страдащите с тежки психози. В държавните болници се лекуват пациенти с психози, напоследък и такива с психоза вследствие на алкохол и наркотици. Те зачестиха сериозно. Това, че няма места за лечение, виждате, не е точно така. Достатъчно лекари няма как да имаме. Данни на доклада на стратегическия съвет на последното редовно правителство, представен през 2023 г., показваше, че психиатрите са на изчезване. Липсват 560 специалисти.
По документи сме около 520. Но много от тук регистрираните всъщност работят в чужбина. Така ще е, при положение че психиатър без специалност в Европа започва с 5000 евро заплата. Тук е с 2000 лв., чисто му остават 1600 лв. Докато заплатите в сектора драстично не пораснат, няма да имаме лекари. Преди 2 месеца в МЗ поставихме и нашите искания за ръст на заплатите – 4000 лв. за лекар без специалност, 6000 лв. за лекар със специалност, 3500 за сестра и 2000 лв. за санитар. До 5 г. не само няма да има психиатри, няма да има каквито и да било лекари и сестри.
– От МЗ знаем, че в бившата Транспортна болница ви е дадено право на управление. Той е частна държавна собственост. Досега са ви отпуснати 84 000 лв. за изготвяне на инвестиционен проект за основен ремонт за пребазиране на болницата ви. Кога очаквате да се преместите?
– Честно казано, не знам. Ние имаме правото на ползване. Парите, за които говорите, вече са усвоени. Проектът е направен. Връчен е на МЗ.
Всъщност, когато борбата ми започна, от МЗ ми казаха: “Ами, посочете ни сграда и ние ще го направим.” Пратиха ме при тогавашния главен архитект на София Петър Диков. Заедно търсихме – сградата да е до 3000 кв. и да не е в активен жилищен район, защото хората в района ще се разсърдят. Трябва и да е с достъп до градския транспорт, да има близка многопрофилна болница. И хоп! Старата транспортна болница до надлез “Надежда” съвпадна изцяло. Писах до МЗ за нея, като очаквах активност. Обадиха ми се аз да пиша и до транспортния министър. Той – Ивайло Московски по онова време, ми отговори с 2 страници защо според него няма да стане. Но аз продължих.
Пишех до всеки здравен министър. Някои отговаряха само с “Не”, други не отговаряха изобщо. И така до първото служебно правителство на Румен Радев. Министър на здравеопазването беше Стойчо Кацаров. С решение на МС през 2022 г. сградата беше прехвърлена от Министерството на транспорта към здравното.
– Какво е състоянието на бъдещия ви дом? Какво ще се променя в нея? Не е ли твърде амортизирала?
– Тя е строена изначално за болница, колкото и зле сега да изглежда. Има широки коридори и помещения, високи тавани. Много здраво строителство. Едно време, когато Петър Диков ми я посочи, аз казах: “Ама тя изглежда трагично.” Той ми отговори: “Докторке, не гледай как изглежда сега. Това е яко сталинско строителство, което ще издържи и земетресение 9-а степен по Рихтер”. Скоро ще изглежда чудесно – всичко ще бъде по съвременните изисквания за болнично заведение. Няма да има решетки по прозорците, стъклата ще са специални. Ще има дневен център. Санитарни възли във всяка стая. Да отбележа, че първата фирма, която изготвяше проекта, ме осветли по един въпрос – от 1989 до 2016 г. е имало норми за строителство на психиатрични стационари.
Правилник го наречете. Пишело е колко да са големи помещенията, как би трябвало да изглежда стаята за изолация, абсолютно всичко, за което се сетите в детайли. 2016 г. правилата са били отменени и нови не са разписани. Сега всички, които реват как може да нямаме меки стаи – да знаят – нямаме ги, защото няма норма. Колко да са големи и с какви материали да са изградени, клас на негоримите материали – никъде не пише. Това показва грижата на нашето здравно министерство за психично болните. Иначе рев голям – “Запали се пациент в психиатрията!”. То трябва да има детайли, подробности. Регламент, по който да се създаде. Здравеопазването ни се държи с психиатрията като към изключително досадно, нахално и все нещо искащо дете.
– Казахте, че ви трябва сграда в неактивен район, защото живеещите ще недоволстват. Очаквате ли протести?
– Местно население няма. Отсреща е ТЕЦ “София”. Има парк, по-нататък са гробища – не очаквам да протестират. Да, строят се постоянно нови жилищни сгради в района, но това е неизбежно в столицата. Ще трябва да се преодолее.
– Какво трябва да се предприеме, за да не се стига до инциденти от порядъка на този в кв. “Оборище”? Мъже нападали минувачи и след това са били настанени за психиатрична помощ.
– Трябва да има грижа за хората с психически проблеми. Те да бъдат подпомагани навреме в ежедневието. Едни да са подпомагани, други проконтролирани, за да не се стига до инциденти. Но тази мрежа за извънболнична грижа ние изобщо не я изградихме. На практика нашите пациенти са добре, докато имат живи близки. Затова се случват или подобни инциденти, или те стават жертви на имотни измами.
– Лесно е да се възползват от хората с непълноценен разсъдък. Какви са злоупотребите с вашите пациенти?
– От 30-те човека, постоянно настанени при нас в момента, поне 15 са жертва на имотни измами. Схема, в която участват нотариуси, полиция, общински служители, защото явно някой дава информация, че уязвими и лабилни имотни хора са останали без близки. Странно е, че обществото не се притеснява, че тези пациенти остават без жилища.
– Казвате, че доболничната ни помощ не е развита. Как да се случи?
– Става дума за една огромна система от извънболнични грижи. Включват се психолози, социални работници. В Европа системата се нарича “Водещ на случая”. Той обикновено е човек, ръководещ 10-12 пациенти. Всеки ден той ги прозвънява или вижда, помага им за сметките, следи как са със здравето. Доболничната помощ е психосоциална работа. Ако пациентите не могат да работят, посещават дневни центрове. Там се започват арттерапии, трудови терапии, участва се в колектив. Винаги има кой да помогне на нуждаещите се.
