Обича да си говори с трите свободни кокошки в двора си. Там са и цветята ѝ, крушите, окачените на връв чушки, дървата за зимата – нейната песен. Напоследък – трудна за пеене.
„Кметът вижда, че вече съм капнала и не съм кадърна да си готвя, взе да ми дава ядене като на търтей и само си преценявам, че съм търтей – да ми се дава ядене, и ми се реве някой път. Чувала съм, че до 90 години е границата на живота. Доволно ми е дала природата – имам син, дъщеря, имам трима внуци и шест правнуци“, разказва баба Сефтора пред bTV.
Гледа потомството си от снимките, по-малкото от които са от младостта ѝ. От сватбата си няма, защото сватба не е имало.
„Не съм живяла много лошо, не съм живяла и много добре – нещо средно. Там, където съм родена, съм живяла в богат дом – всичко е имало, не съм живяла мизерно, гладно. Ама не са ме учили, а са ме пращали да паса волове сама и с деца не съм се събирала“, добавя жената.
Сега парите поне за хляба и лекарствата стигат и не са болката от някога. Само самотата е за оплакване.
„Няма хора. И в другата къща няма. Пусти къщи. И лисици. Идват ми на вратата“, разказва още 90-годишната баба.
С болките си или пък може би без тях, тази неделя Сефтора пак ще отиде да гласува – пак с надеждите. Или пък може би и без тях.
„Да дойде някаква оправия, да се успокоят там и да се преклонят на една страна, да заработи каквото ще се работи“, се надява жената.
