След месеци на лутане в политическия лабиринт, българите отново са изправени пред избор. Предстоящият след седмица парламентарен вот и честата „разходка“ до изборните секции поставя на изпитание желанието на суверена да встъпва в ролята си. Потвърждава го и Яница Петкова от „Галъп Интернешънъл“:
„Това, което се забелязва след тази поредица от седем поредни предсрочни избори е, че има едно отдръпване на избирателите, известно за всички ни. Видно е и от избирателната активност. Ако вземем за пример първите такива, през април 2021 година, помним каква беше избирателната активност – повишена, спрямо предишните парламентарни избори. Над 50%. На последните пък, през юни, имахме под 34%“.
Петкова допълва, че най-осезаемо е отдръпването сред най-младата възрастова група. „Ако вземем тези, които са между 18 и 30 години, младежите, които гласуват, през април 2021 са над 18 на 100 от всички избиратели, които са подали гласа си, а юни тази година бяха малко над 12 на 100“, каза тя и добави, че даденият мандат от страна на младите хора не се реализира и обществената политическа активност „започва да се усеща като неефективна“.
„Един сериозен процент от вота за „не подкрепям никого“ e младежки. Също така, доста често, младите хора избират нови политически сили, нови политически проекти, които се явяват или такива с протестна насоченост. Около 30 и над 30 на сто от целия вот „не подкрепям никого“ идва от младите хора“, каза още Петкова.
По думите на експерта този изборен феномен представлява ясна заявка за политическо участие, но може да се разчита и като знак, че младите не припознават изразител на своите политически интереси сред участниците. „Ние имахме една тенденция на нарстване на подкрепата, ако мога така да се изразя, за „не подкрепям никог“, нарастване на изобора за тази опция, който достигна своя пик и сега се задържа на едни и същи нива и дори спада. Хората започнаха да го използват като протестен вот, но в крайна сметка след това много неуспехи, тези, които избират тази опция вече започват да предпочитат или да не отидат въобще до урните, или да изразят протеста си по някакъв други начин“, заяви Петкова.
Данните в другите възрастови групи също подлежат на анализ. Като отправни точки отново използваме първите от поредицата избори у нас, проведени през април 2021 година, както и тези от лятото на настоящата година. „Най-крупната група, най-активните са тези, които са икономически активни в нашето общество, а именно между 30 и 60 години. Те винаги са с най-голяма тежест във вота, те са и като най-голяма обществена група в нашето общество. И в двата вида вот те са около 57 на 100 от всички избиратели, над 57 дори. И остават най-възрастната група, която в априлските избори има по-малка тежест, която е около 24%, докато в последните избори – малко над 29 на сто. Виждаме едно такова разместване в пластовете от гледна точка на възраст за гласоподаване“, отчете експертът.
Образованието на гласоподавателите също попада сред показателите, които експерти като Яница Петкова анализират. „Ако мога да си взема двете мерила за сравнение – първите предсрочни избори през април 2021 година и последните, които имахме това лято, висшистите през юни тази година са над 48 на 100, които са подали гласа си, среднистите – 43,1. За тези с по-ниско образование – основно и по-ниско – малко над 8 на сто. В сравнение с 2021 година – тогава тези с висше образование са около 43-44 на сто от всички подали гласа си, тези със средно са около 47 и тези с основно отново се запазват около 9 процента от всички подали гласа си“, посочи Петкова и допълни, че именно хората с висше образование са една от най-активните групи що се отнася до гласуване и то не само в България, а по принцип. Според нея високото образование стимулира по-висока политическа активност.
„Има един мит и той е, че пенсонерите определят резултата от изборите, тъй като те винаги са най-активни, стават рано и гласуват. Ами не е съвсем така. Във все по-малка степен гласуват най-възрастните граждани на нашата страна и тяхната тежест от вота, ако се върнем отново към изборите през 2021 година е около 18,3 на 100 от всички хора, които са подали гласа си. Що се отнася пък до последните избори, виждаме едно натежаване поради отдръпване на цялото общество от изборите и част от твърдия електорат на партиите, който е в пенсионна възраст – тогава 22,7 на сто от всички гласували са подали информация към нашите анкетьори, че са пенсионери“, поясни Петкова.
„Мисля, че всеки си е направил оценката, включително и самите политически сили, че подобен неуспех ще е силно деструктивен. Няма да дойде края на света ако не се случи за пореден път правителство, но тези процеси, които наблюдаваме и описваме в последните месеци ще се задълбочат още повече. Мисля, че всеки един от участниците в този политически дебат, имам предвид състезателите за обществената подкрепа, вече е направил тази оценка. Това се вижда и от начина, по който комуникират едни с други по време на предизборната кампания – много по-малко нападки, много по-малко червени линии“, смята тя.
На въпроса кое би могло да отблъсне повече избирателите – неуспех за формиране на правителство след поредните избори или коалиция между партньори, които неведнъж са заявявали, че никога няма да рабоят заедно и имат идеологии, които на пръв поглед изглеждат взаимноизключващи се, Петкова отговори, че ако каквато и да е коалиция, успее да бъде адекватно обяснена на обществото и на конкретните електорати, то тя би била много по-продуктивна и би нанесла много по-малко репутационни и електорални щети, отколкото поредния неуспех.
Яница Петкова смята, че избирателната активност на предстощия вот ще се запази като тази от изборите това лято. Тя допълва, че формулата на следващото управление ще бъде сложна: „Ние знаем, че имаме две основни сили. Първата не би могла да си позволи за пореден път, чисто пред своя електорат, да предаде властта, да се откаже от възможността да състави кабинет и да подмине отговорността, която и дава това първо място. Не е ясно кой ще бъде втори. Ако вторият е нов играч, имам предвид досега не бил втори, това би подействало стимулиращо за първата политическа сила и тази, която ще изпадне на трето място“.
„С намаляването на избирателната активност и влизане на още нови играчи, на тези 2 политически сили, дори те да успеят да постигнат общо решение, няма да им достигне тежест, за да съставят кабинет и ще трябва да се търси нова подкрепа. Не е известно кой и откъде ще я подаде. Не е известно и дали ще имаме нови играчи в НС. При всички положения формулата ще е сложна и ще изисква компромиси и разговори“, заключи тя.
