Тя е петата по богатство държава в света, но същевременно и една от най-бедните на вода – Сингапур почти няма естествени водоизточници. И въпреки това градът държава е зелен, пише Дойче Веле. Как го постига?
Градът държава Сингапур е цветен, мултикултурен, зелен и богат, там живеят шест милиона души. Сингапур е международен финансов и търговски център. Блести от чистота, пълен е с паркове и фонтани.
Но петата по богатство държава в света е и една от най-бедните на вода – Сингапур почти няма естествени водоизточници. Въпреки това успява да покрие потребностите от вода на постоянно нарастващото население и на икономиката – през последните десетилетия страната се е превърнал в пример, що се отнася до рационалното използване на водните ресурси.
„Нищо от това, което те правят, не е магия“, казва пред ДВ американският еколог Питър Глайк. Той формулира успешния подход на Сингапур като „мек“, т.е. без такава инфраструктура, която да е за сметка на природата. Решението е в ефективното и внимателно оползотворяване на водата, в пестенето ѝ и в търсенето на нови източници.
Вода, война и план за действие
Недостигът на вода в Сингапур има дълга история – още от британските колониални времена и битките на съюзниците срещу фашистка Япония по време на Втората световна война чистата вода винаги е била ценен ресурс. Нерядко са били въвеждани и ограничителни мерки за потреблението на вода. Независимостта от 1965 година не слага край на водната криза, но след това Сингапур поема нещата в собствените си ръце.
„Още с обявяването на независимостта започват да се правят планове за това как до 2060 година страната да извоюва също и своята водна, хранителна и енергийна независимост“, обяснява пред ДВ Сесия Тортаяда, професорка по екология в университета в Глазгоу.
Тогавашното правителство разработва план, който се опира на четири стълба за осигуряване на необходимите количества вода: с внос, от инсталации за обезсоляване на морска вода, от локални водоизточници и чрез метод за преработка на водата, наречен „NEWater“.
Стълбовете на сингапурския успех
Сингапур има възможност да внася вода от близка Малайзия, откъдето по тръбопроводи се получава количество, достатъчно да покрие половината от потребностите на града държава. Малайзия обаче постоянно заплашва със спиране на доставките и повишаване на цените, което предизвиква постоянно напрежение и през 2002 година едва не доведе до военен конфликт. Затова Сингапур иска до 2061 година да прекрати вноса и залага на други водоизточници, чиято разработка тече интензивно.
Важна роля в това отношение играе обезсоляването на морската вода – по този начин се осигуряват 25 процента от количествата, необходими на острова. Част от изключително модерните инсталации са подземни, а на повърхността са озеленени и наподобяват паркове. Набелязаната цел е до 2060 година капацитетите да покрият 30 процента от потребностите от вода.
В името на икономиите две трети от площта на Сингапур се използват за събирането на дъждовна вода. Водата от покривите се отвежда в мрежа от реки, канали и резервоари. Те служат същевременно и за защита от наводнения – ако резервоарите и каналите се препълнят, подземни цистерни улавят водата, която след това се преработва за питейни нужди. И в това отношение има планове – до 2060-а година 90 процента от територията на страната да се използва за събиране на дъждовна вода. А на населението се предоставят редица стимули за инсталирането на уреди, които позволяват да се пести водата.
Освен това Сингапур има едно голямо предимство в сравнение с другите държави – почти няма селско стопанство, което да ползва и да замърсява водата.
И отпадните води се използват
„В Сингапур всички отпадни води се събират, преработват се и се използват отново“, казва за ДВ експертът по водите Джон Чърч от Агенцията на ООН за водата UN Water. Сингапур е построил тунел за преработката на отпадни води с дължина 206 км на стойност десет милиарда долара, чрез който отпадните води се насочват към свръхмодерни пречиствателни инсталации.
Междувременно Сингапур рециклира 30 процента от водните си потребности и възнамерява да увеличи този дял до 55 на сто през 2060-а. Преобладаващата част от тази вода се използва от промишлеността, но една малка част е и за осигуряването на питейна вода. Съмнения по отношения на чистотата на тази вода няма – тя се използва дори за производството на чипове.
Източник: Дойче Веле
