Младите у нас масово нямат финансова грамотност. И така се стига до ситуацията, в която хората до 25 години в България задлъжняват все повече. Вече всеки пети до тази възраст е взел пари назаем, за да си купи … на първо място мобилен телефон. На този фон – учат ли децата у нас как да боравят с пари и справят ли се?
Точно преди седмица стана ясно, че едва 22 на сто или само всеки пети успява да заделя пари. По-голямата част от тези приблизително един милион и 200 хиляди българи успяват да заделят до 20 на сто от дохода си и то основно да покрият спешна ситуация.
Единственото изследване, което мери финансовата грамотност, е проучването ПИЗА. Първото замерване на този компонент е от 2018-а, а преди няколко месеца бяха представени и данните от второто. Те показват, че 15-годишните ученици имат по-ниска финансова култура в сравнение с връстниците си. 430 точки при средно за останалите 20 страни – 500 точки.
Децата в началните класове изучават „Технологии и предприемачество“, а след пети клас и „География и икономика“. Големите ученици имат и профили.Проучването ПИЗА дава картина, че явно нито в училище, нито родителите обръщат достатъчно внимание. Преди дни и фирма за събирания на вземанията публикува и свое проучване, което показва неприятна равносметка.
Най-бързо нарастващата възрастова група на задлъжнели лица е тази на младежите под 25 години. Вече всеки пети длъжник е в тази възрастова категория и взима кредити, за да си купи мобилен телефон, техника или спортни стоки. Все пак най-задлъжнял остава средният българин на възраст между 30 и 40 години. И още – задлъжняваме средно с един или повече потребителски кредити.
Седмокласничката Бояна Дърленска получава по 7 лева джобни на ден. А как да ги харчи – слуша правилото на родителите си.
„Днес ми останаха 3 лева от тези 7 лева и си ги слагам при спестяванията. Аз просто събирам, събирам и съм си казала като намеря нещо, което да си купя, ще похарча спестяванията си за това. Дават джобни за излизане, да кажем 50 лева, аз трябва да похарча само 30 и им връщам останалите 20, които не съм похарчила. Т.е. при тях винаги е задължително да има ресто“, обясни Бояна Дърленска, която е седмокласничка в 51 СУ „Елисавета Багряна“, София.
Учениците до седми клас имат и два предмета, които би трябвало да развиват финансова култура – „Технологии и предприемачество“ и „География и икономика“.
„Давам един пример – с шестокласниците направихме една бюджетна карта, в която всеки трябваше да използва собствения си бюджет за месеца, за седмицата, и да направим едно разпределение колко пари харчат те за храна в училище, колко пари имат за други разходи и накрая колко пари могат да спестят за една година и пет години“, обясни преподавателят в 51 СУ „Елисавета Багряна“, София Марина Шиновска.
Всъщност по-големият проблем – не дали го има като предмет, а това, че финансовата грамотност като цяло е нещо, което е изключително практично. Научавайки детето в учебник само какво е спестяването, каква е разликата между нужди и желания, но само на теория, детето няма да стане финансово грамотно“, добави експертът по финансова грамотност за деца Адриана Манолова.
Марина Шиновска освен да учи децата на финансова грамотност в училище, се сблъсква с трудността да предаде същото и на собственото си дете, което е на 8 г. Все още не му дава джобни всеки ден. На обратното мнение е Адриана Манолова, която е експерт и учител по финансова грамотност. Казва, че масово децата харчат всичко, което им се дава. Тя е научила и собствената си дъщеря на правилата как да спестява.
„Вкъщи усилията са още по-големи и приказките трябва да са още по-стабилни, за да види детето, че мама и тате правят това, и то е най-доброто за него. Имаме уговорка все още да не ходи на лафка, защото харчат времето от междучасието и до 4-ти клас сме го стопирали“, добави Марина Шиновска.
„Аз мога да кажа конкретно за моята дъщеря как е минало през годините – в първи и втори клас първо започнахме с левче-два, в последната година-две и инфлацията се повиши и нейните нужди се повишиха и минахме на вариант на 4 лв. на ден, но тя има и хранения извън училище“, обясни експертът по финансова грамотност за деца.
А масово липсата на елементарни познания е причината едва всеки пети у нас да спестява и да тегли бързи кредити, каквито данни бяха публикувани преди дни.
„Финанасовата култура е предимно кредитна, ние като нация не сме възпитани да имаме инвестиционна култура“, добави Марина Шиновска.
А Бояна иска да може да разпределя парите си добре и да спестява. А експертите напомнят и че златното правило е всеки да организира разходите си така, че да заделя 20 на сто от тях.
