Проследяването на човешката хилядолетна история ни води до особен парадокс – човешкият вид не познава времена, в които оцеляването да е било толкова лесно, а същевременно човекът изглежда загубен и объркан. Трудно дефинира цели, както в житейски план, така и в почти всяко свое начинание.
Ако приемем тази хипотеза за вярна, имаме нужда от ясно уточнение – за кой човек става въпрос и как той формира възприятието си към света. Населението на земята не формира хомогенна културна и цивилизационна единица и е погрешно да я възприемаме по този начин. Понятието “универсална цивилизация” на В. С. Найпол си остава теоретичен конструкт. Той очертава идеята, че културното сближаване на човечеството и нарастващото възприемане на общи ценности, вярвания, ориентация и всекиденвни практики и институции от народите по света.
Когато разглеждаме човека, неговата култура и цивилизация, ние несъзнателно говорим за “нас”, а не за “тях”. Под нас, ние най-често приемаме някаква цивилизация, към която до известна степен се идентифицираме и към “човека” причисляваме този човек, който се сблъсква с подобни на нашите проблеми. “Нас” обаче има различно значение за всеки един. Общоприето е да се се използва т.нар. европейска или западна цивилизация за нашите реалности – всички части на света, които са населени предимно с европейци в различен етап от историята.
Следва ясно да се уточни, че в рамките на тази отделна културна група, съществуват вътрешни субгрупи, разделящи се по различни принципи. Нещо повече, това е конструкт, обединяващ различни нации, а характерното за идеята за нация се състои в това, че изгражда цялостен начин да бъдеш човек.
Разглеждайки човека от тази огромна за нашите разбирания дистанция и проследим неговия бит през времевия континиум, ние виждаме една огромна разлика, свързана с неговите базови нужди, по-конкретно – с неговото оцеляване. Трудно понякога е дори за човешкото въображение да си представи начина на живот на неговите древни прародители. Нещо повече – той осъзнава, че едва ли е способен да оцелява в подобни условия.
В далечното миналото единственият начин за оцеляване – за осигуряването на есенциалните за функционирането на човешкия организъм – вода и храна, е свързан с огромни физически усилия. Те от своя страна дори не гарантират успех в начинанието. С други думи – въпрос на живот и смърт.
Днес големите физическия усилия на homo sapiens се свързват със спорт и естетика, дори будят обществено възхищение, докато храната и водата за съвременния човек се разглеждат като продукт. Homo sapiens днес не е ловец, рибар или земеделец, а консуматор и потребител.
В качеството си на потребител, той се опитва да разреши всички свои проблеми чрез придобиването на материални блага – включително и проблеми, свързани с неговия социален статус или психическо състояние. Противно на Ницше, който смята материалната бедност за “малка” и я вижда като начин “да не бъдеш притежаван”, за съвременният човек е обраното – материалната бедност е единствената, а нравствеността няма голямо значение.
Ролята на homo sapiens като потребител обуславя до голяма степен неговия начин на възприемане на света. Трансформацията на ежедневието и способите за консумиране и обмяна на информация са довели до големи промени за съвременния човек. Той вече не е човек в търсене на смисъл, а човек в търсене на допамин. Така стигаме до измеренията на компунсилваната свръхконсумация. Чрез нея, съвременният потребител се стреми да реши и проблеми като тревожността, объркването и празнотата – трите болести на съвременния човек .Така той на практика ги задълбочава, защото те предлагат моментно или временно усещане за удовлетвореност, което в последствие води до още по голяма, дори абстинентна нужда от задоволяване.
Така очертани тези три болести на съвременния човек изглеждат повече като симптоми на много по-сериозно заболяване, а именно, че съвременният човек до голяма степен е изгубил способността си да утвърждава и да вярва в каквито и да било ценности.
Тук следва да се подчертае глагола “вярва”. Съществува погрешното схващане, че ценностите могат да бъдат приети чрез интелектуално разискване.
Според Платон и Аристотел пътят към щастието преминава през добродетелите, а според стоицизма те са единственото необходимо за щастието. Ницше дори отхвърля идеята, че щастието може да бъде крайна цел на някого. Той смята хората с подобни стремежи за „малки човечета“, които търсят само собственото си удоволствие и здраве, избягвайки всякаква опасност, усилие, трудност, предизвикателство и борба, които са достойни за презрение. Друг освен проблем, произхождащ от липсата на способност за приемане на ценности е, че това на практика означава и невъзможност за приемане на добродетели. Добродетелите и ценностите често се използват като синоними, но има една огромна разлика – добродетелите са именно ценностите, които човекът проявява с постоянство на практика в живота си.
Фридрих Ницше още преди век предупреждава, че Европа върви по пътя към нихилизма. “Мислят да се измъкнат само с морализъм без религиозна основа: но това е неизбежният път към нихилизма. В религията липсва принудата, да се разглеждаме като установители на ценности”.
Откриването на лек за идентифицираната болест, а именно неспособността на съвременния човек да вярва в ценности, изглежда непосилна задача в настоящите реалности. Защото в крайна сметка дори самото наличие на автори на ценности, както и на източници, не гарантира тяхното приемане. С други думи – това не е достатъчно за да може човекът да повярва в тях. Болестта обаче, не е само неравновесие или дисхармония, тя може би най-вече е усилие на природата да се получи едно ново равновесие в човека.
Ако искате да се запознаете с пълната версия на текста, ще можете да я откриете в хартиената версия на сборника „Времето, в което живеем“. За да получите повече информация, абонирайте се абонирате за информационния ни бюлетин или следете нашите социални профили!
Този текст е част от проект „Дискусия за времената, в което живеем“, който се осъществява с финансовата подкрепа на Фонд Култура към Община Варна.
