Глобализацията е още един термин, който често е обект на изследвания, предвид значението му. Първоначално се отнася до измененията, които настъпват в света през XX век, след технологичната революция и по-конкретно преструктурирането на международните отношения. Професор Найеф Ал-Родхан и професор Джерард Стоудман от Женевския център по политика за сигурност, правят опит да съберат в табличен вид всички значими дефиниции на термина глобализация давани от 1998г. до 2006г. В резултат на това изследване, те стигат до извода, че най-подходящата дефиниция е следната: „Глобализацията е процес, който обхваща причините, насоката и последствията на транснационалната и транскултурна интеграция на човешките и не-човешките действия.”
Най-общо казано Глобализацията е процесът на нарастване на икономическите, социалните, техническите, политическите и културните взаимовръзки и отношения между отделните страни, организации, хора и не-човешки фактори. Той е свързан с глобално разпространение и взаимопроникване на идеи, капитали, технологии и елементи на културата.
Бързото развитие на веригите за доставки и комуникационна техника чак през XX век водят до бързо интензифициране на процеса на глобализация с разрастване на международната търговия, трансфер на капитали и създаване на първите политически институции от глобален мащаб.
По време на Студената война също се засилват процесите на глобализацията, колкото и парадоксално да изглежда. По време на конфликта Изток-Запад светът е разделен на два лагера, които поддържат слаби връзки помежду си до падането на „желязната завеса”, но въпреки всичко глобализиращият процес се оказва неотменим. До известна степен този процес има своята роля за падането на “желязната завеса. В страните от бившия „източен блок“ започват процеси на политическа и икономическа либерализация, което ги приобщава към глобалните пазари.
Националните държави от своя страна се появяват след края на 30-годишната война и Вестфалските договори в Европа, след разпадането на старите политически структури. Като комбинира двата противоречиви принципа – на териториалността (държавата) и на преодоляващата териториална ограниченост културна и символна общност (нация) – националната държава получава възможност да гарантира културния суверенитет и заедно с това да динамизира държавното начало, ориентирайки го към външна експанзия: културна, икономическа, географска. В края на XX век, взаимната обвързаност на нация и държава под формата на националната държава започва да натъква на все повече и повече проблеми. Националната държава в известен смисъл ерозира. Появяват се допълнителни нива на решаване на проблемите над и под нивото на националната държава – тя отстъпва част от своя суверенитет.
Докато глобализацията основно е обект на наблюдение от политическите и социалните науки, тя в комбинация с технологичния напредък оказват най-огромно влияние върху начина на живот и всеки аспект от ежедневието на постмодерния човек.
Евтиният и бърз транспорт позволява лесно преодоляване на пространствената раздалеченост, което прави хората по – подвижни и недотам свързани с родния си край. Интернет, социалните мрежи, порталите, приложенията и бързото навлизане на умните телефони във всекидневния живот, предоставят възможност за една огромна виртуална свързаност, която постави основите на едно “глобално общество”. Независимо от териториалното разделение, традициите и обичаите, много индивиди вече споделят един и същ начин на живот особено в нашата част на света. Възникват нов тип разбирания и схващания, които нямат „гражданство”, а са се разпрострели в различни краища на света.
Всички тези промени оказват огромно влияние и върху количеството, качеството и типа информация, които консумират съвременните индивиди. Не случайно наричат нашето време “информационна епоха”. И ако всички блага на днешното време предоставят много възможности, то възникват и предизвикателства на различни нива.
Наблюдаваме промени освен в обхвата, така и в начина на функциониране на медиите. До скоро индивидите използваха новите виртуални комуникационни канали за да споделят важна информация от медиите, но днес голяма част от самата информация в медиите се генерира от тези комуникационни канали. Редица новини достигат до нас през медиите, след като са били първоначално извлечени от дигитални канали.
Традиционните медии се сблъскват челно и с още едно предизвикателство – новите измерения на дигиталното време и по-конкретно – скоростта с която следва да информират. Така на практика се получи трансформация в тяхната работа, основна задача не е най-коректното и пълноценно информиране, а най-бързото, което да даде предимство пред конкуренцията. Това само по себе си неизбежно води до спад в качеството на информацията. Медиите се глобализираха до степен, в която начинът им на работа е толкова сходен, че рядко крайният продукт се отличава от този на конкурентите им.
На практика почти всеки “глобализиран” посмодерен индивид може да бъде автор, анализатор, журналист, водещ или цяла медия. Традиционните медии вече не са най-ефективният начин за общуване с аудитория – те са останали единствено способ за легитимация на авторитета.
Производството и пласирането на съдържание в дигиталните канали е достъпно за всеки и много по-ефективно в преследване на определени цели. И ако всичко това може да има своите положителни страни, то не липсват и негативните.
Всяко едно явление, което се масовизира, неизбежно се профанизира. С невероятния ръст на количеството информация, намалява нейното качество. Положителните идеи за по-добра и достъпна осведоменост, свързаност и информираност се израждат в безкрайна консумация на безполезна за индивида информация. Това води след себе си негативни последствия, но не е единственото предизвикателство пред постмодерния homo sapiens.
С предоставянето на възможност на все по-широк кръг от хора (на практика почти всички) да създават информационно съдържание, става невъзможно конструирането и прилагането ясни критерии за оценка на качеството и истинността на крайния продукт. Това създаде благоприятни условия за генериране и разпространение на фалшива информация, под различни форми – новини, анализи, а дори и научни публикации – като съвсем друг въпрос е дали това се извършва целенасочено или е резултат от наивност или неспособност.
С други думи “информационната епоха” на практика ни предоставя безкраен океан от информация, която ни залива ежеминутно в обилни количества, чиято истинност и качество са под въпрос. От своя страна индивидът изпада в невъзможност да провери всичко, което срещне в информационния поток, дори да предположим, че теоретично би имал необходимият капацитет да го извърши.
Голяма част от съдържанието, което ежедневно се консумира, вече се произвежда за да удовлетвори от една страна суетата или финансовите амбиции на създателя си, а от друга страна – да удовлетвори някоя дребна нужда на нейният консуматор – постмодерният homo sapiens.
Дигиталното ежедневие наложи още повече определени схващания – остроумието е много по-ценно от ума. Порнографията е по-интересна от еротиката, трейлърът е по-важен от самия филм, а рекламата е по-важна от продукта за постмодерния човек.
*Оригиналното заглавие на публикацията е „Предизвикателствата на глобалните технологии“.
Ако искате да се запознаете с пълната версия на текста, ще можете да я откриете в хартиената версия на сборника „Времето, в което живеем“. За да получите повече информация, абонирайте се абонирате за информационния ни бюлетин или следете нашите социални профили!
Този текст е част от проект „Дискусия за времената, в което живеем“, който се осъществява с финансовата подкрепа на Фонд Култура към Община Варна.
