Обитаемите градове

За да се вникне в материята, свързана с ключовата роля на градовете, следва да бъде изчистено основното понятие преди всичко. При бързо търсене на значението на думата “град” в интернет търсачка или в тълковния речник, резултатите са: “голямо населено място”; “голямо селище”. Подобно обяснение обаче е крайно незадоволително.

Понятието “град” явно е твърде многопластово, за да може да се обясни в едно изречение. Градовете днес могат да бъдат разглеждани от различни перспективи, а ако приравним понятието към “голямо населено място”, рискуваме да принизим значението на градовете за човешкото развитие, култура и манталитет. За да бъде по-ясно и за целите на по-доброто разбиране на тематиката, тук ще боравим със следната дефиниция – Градът е физическо проявление на връзките между групи хора, съжителстващи заедно в определена географска точка.

В Римската империя строителството на нови градове се е случвало по обща квадратна схема, наподобяваща военен лагер. Главната цел на тази “планирана урбанизация” е била военно обезпечаване и хомогенно разпределение лоялни римски граждани сред разрастващата се територия на империята. В центъра на римските градове се намират форумът и пазарният площад, където се провеждат съдебни съвещания и политически дебати.

Най-много европейски градове, които познаваме днес, водят началото си от средновековието – XI век. Това е време на технически прогрес в селското стопанство и преодоляване на продоволствения проблем, както и на развитие на занаятчийство и търговия. Населението на Европа рязко се увеличава, както и броят на градовете. Постепенно много градове се превръщат в място за свободни предприемчиви хора, като занаятчии, търговци, учени, лекари, строители, музиканти и други. Процъфтяват градове-държави като: Флоренция, Генуа, Венеция, Пиза, Тулуза и Монпелие. Главната функция на градовете – да събират хората – не се е променила и до днес.

В годините основните предизвикателства в градския живот са се сменяли: през средновековието това е било изхранването; а по време на индустриалната революция създаването на хигиенни условия и справянето с епидемии.

Векове наред градовете са се развивали бавно и устойчиво. Размерът на един град е бил не по-голям от 5 км в най-отдалечените му точки – разстоянието, което човек изминава за час. Броят на жителите също е бил сравнително малък. Дори по време на индустриализацията периметрите на най-големите градове не надхвърлят човешкия мащаб – възможността човек да ги обходи пеша.

С изграждането на градски железници става възможно придвижването на голям брой хора на многократно по-дълги разстояния по познатите до тогава постижими отсечки пеша или с конска талига. Но истинската промяна в начина на живот в градовете се случва с масовото навлизане на личния автомобил като средство за транспорт.

Всичко това на теория звучи добре: градовете стават по големи, развиват се и биват по атрактивни привличайки нови хора. Тези хора си строят къщи и градовете растат, растат и растат. Уловката е, че идва един момент, когато вече не функционират като хомогенен организъм, както са функционирали в течение на хиляди години. Назад в годините всеки град е имал своя собствена идентичност, ключови сгради – които са били център на местното общество. В някои градове центърът е бил храм, в други крепост, в трети кметство, университет, манастир, пазар, площад или производствен комплекс. Важното е, че този „център” е бил „център” и на градския живот и местната общност.

С физическото разрастване на градовете и увеличаването на разстоянията малко по малко избледняват връзките между хората.

“Първо ние изграждаме градовете, после те изграждат нас”. Перефрази на това заглавие съпътстват трудовете на много градостроители. Това са първите думи в книгата на Ян Геел, “Градове за хората”. Също така това е един от девизите при построяването на Димитровград. Следва да си зададем въпроса: Отражение ли са градовете на нашите ценности и манталитет?

Според някои вярвания, “животът не се случва на нас, а е наше отражение”. За градовете можем да твърдим, че са отражение на връзките между хората. Много европейски градове имат централен площад и централна катедрала, но в периферията им са разположени десетки по-малки църкви и площадки, като всяка от тях е била средище на по-малка градска общност, като например в Венеция, Рим или Мюнхен.

След демократичните промени на мястото на останалите еднофамилни къщи в градовете биват построени кооперации, а предградията на големите градове се разрастват. Част от по-малките населени места обезлюдяват, поради по-добрите възможности за лично и професионално развитие на индивидите. Ефектът от този период е различен от предходния. Ако в предходния сградите нямат в себе си дух и естетика, но пък са напоени с универсалност, която е по-скоро изродена в еднаквост, то в новия период всяка сграда носи в себе си собствена естетика и свой дух, но това лишава градовете от каквато и да било хармоничност.

Това до голяма степен нарушава и общата естетика на новите квартали. Започва процес по максимално усвояване на площите за строителство и много по-малко внимание се отделя на пространствата между сградите, които на практика са връзката между хората в един град. Така трафикът, шумът, мръсният въздух, огромният брой автомобили и проблемите с паркирането стават ежедневие.
Не случайно днес темите за чистия въздух, здравословната и социална градска среда набират популярност, при това сред широката аудитория, а не само сред малка общностите на градските активисти. Като общество все по-ясно осъзнаваме, че средата, която обитаваме пряко се отразява на качеството ни на живот и че градовете са много повече от места за спане, работа и движение. Като отговор на тези проблеми идват две от популярните концепции, които са разработени от съвременни урбанисти и архитекти.

Една от концепциите е тази за 15-минутният град – понятие въведено от френският архитект Карлос Морено и означава град, в който всеки обитател може да достигне всичко, от което има нужда пеша от дома си в рамките на 15 минути: магазини, развлечения, зелени площи, медицински грижи, образователна и културна инфраструктура. Проф Монеро всъщност ни припомня, че в 99% от историята ни, градовете ни са били 15 минутни.

Друга концепция е тази за Суперблокът. Тя идва от споменатият вече Ян Геел – най-цитираният съвременен урбанист, автор на книги за изследването на градския живот и човешкия мащаб в градовете. Какво представлява Суберблокът? – в градоустройството понятието блок (на български квартал) означава група от сгради, оградени с улици от всички страни. A понятието суперблок – свързване на няколко блока с успокояване на трафика на улиците между тях. С други думи, преустройство на малки вътрешни улици от място за транзитен трафик в събирателно място за хората.

Градовете ни представляват сбор множество от частни и общи (споделени) пространства. Успехът на един град до голяма степен се дължи на правилната пропорция и връзка между частните и общите пространства.

Поглед към Варна

Битува общото схващане, че Варна в момента е мръсен, презастроен и занемарен град, задръстен от автомобили с изпочупени плочки. Дори да приемем тази хипотеза за вярна, то това са само повърхностни симптоми, наслоени грешки от промените в обществото ни.

Варна все пак е съумяла да запази трите най-съществени елемента в градското планиране:
Човешки мащаб – градът ни е с население 350 000 жители – това е златната среда – нито твърде голям, нито твърде малък. Достатъчно голям, за да намери човек задоволяване на повечето си нужди и интереси и достатъчно малък за да не бъде потиснат и изцеден от мащаба на заобикалящата го среда.
Връзка с природата – това е морето. Над голяма част от плажната ни ивица се намира един от най-големите градски паркове. С предприемане на още няколко стъпки в посока социализиране на градската крайбрежна алея, Варна може да се свърже истински с най-големия си природен ресурс – морето и да го приобщи максимално в градската среда.
Връзка с миналото – живеем в географска точка, която през хиляди години е била населявана – различни култури през различни епохи са участвали в развитието на нашия град.

Турболенцията на историческите реалности през последното столетие оставя тежък отпечатък върху градовете. Въпреки това, много български градове, включително и Варна, все още имат своите здрави фундаменти. С реалното осъзнаване на значимостта на градовете, днешните градове могат да възвърнат тези живи връзки, само чрез прилагане на основни принципи, като естетичност, достъпност, синхроничност и осмисляне на споделените пространства.

Ако искате да се запознаете с пълната версия на текста, ще можете да я откриете в хартиената версия на сборника „Времето, в което живеем“. За да получите повече информация, абонирайте се абонирате за информационния ни бюлетин или следете нашите социални профили!