Автор: Петър Фотев
Според най-широко утвърденото определение се приема, че с термина „популярен“ се означават всички онези предмети и стилове, които се развиват като следствие на когнитивната енергия на обикновения човек и се разпространяват сред хората в зависимост от техните интереси, предпочитания и вкусове. В този смисъл популярната или още масовата култура, това е „народната“ култура, популярна и преобладаваща сред широк слой от населението в дадено общество. Съдържанието масова култура е обусловлено от ежедневните произшествия и събития, стремежите и потребностите, съставляващи живота на преобладаващата част от населението, т. н. „Мейнстрийм“.
Едно по-широко определение и е направено ясно разграничение между популярната и масовата култура звучи по следния начин: „Популярната култура или т.нар. попкултура вмества система от значения, културни артефакти и медийно съдържание, удволетворяващи вкусовете на масовата аудитория. Популярната култура е отявлено комерсиална и отразява доминиращите сред потребителите представи. Първоначално терминът се използва като синоним на традиционната фолклорна култура. С днешна дата тази дефиниция се възприема като напълно погрешна. Често се поставя знак на равенство между популярната и масовата култура, което от своя страна не отчита специфичната поставеност на популярната култура като междинна спрямо фолклорната и масовата култури. За разлика от масовата култура, която създава и разпространява предимно образци, произведени с помощта на масовото производство, популярната култура е широко достъпна, но същевременно цялостна и легитимна, също както фолклорната култура. Фолклорната или първичната популярна култура, преминала през филтъра на културната индустрия и разпространявана от нея, се превръща в популярна култура, заредена с власт и отговаряща на определени социални очаквания на милионите потребители.
Популярната култура е силно повлияна от аудиовизуалните медии. Смята се, че тя не проявява високи естетически амбиции и е съсредоточена главно върху ефективността.
Джеймс Лул, извеждайки термина „популярна култура“ от латинското cultura popular, т.е. „култура на хората“, приема, че „популярен“ означава всички онези предмети и стилове, които се развиват като следствие на когнитивната енергия на обикновения човек и се разпространяват сред хората в зависимост от техните интереси, предпочитания и вкусове. Според Майкъл Риъл популярната култура включва в себе си „всякакви културни прояви (изразявания) или продукти, широко представени в живота на определен народ, който е извън зависимостта и влиянието на фолклорни, елитарни и масови елементи“. Любомир Стойков уточнява, че „най-често популярната култура представлява съвкупност от емпирични знания и нееднородна информация от медиите и се проявява както в личното пространство и дома на отделния човек, така и в редица публични зони (улицата, превозното средство и другаде).“
С днешна дата се изявява тенденцията публиката и аудиторията да се намесват и да влияят върху медийната култура, изграждайки популярна култура от нов полифункционален тип. Участието на публиката като активен субект в създаването, развитието и обновяването на популярната култура в средствата за масова комуникация превръща тази култура в медиякултура и поражда въпроса за нейното авторство.
Не се наблюдава разлика в номинирането на термина в различните езици, напр. англ. popular culture, рус.популярная культура, пол. kultura popularna, чеш. kultura populární, срб. популарна култура, хрв. popularnakultura, слвн. popularna kultura. Но доколкото в българския език прилагателното „популярен“ често се разбира и се „превежда“ като „фолклорен“ или „масов“, горното разграничение е задължително. Понятията „популярна култура“, „народна (фолклорна) култура“ и „масова култура“, макар често да обозначават сходни процеси, прояви и явления, не са еквивалентни.
Предпоставките за формирането на масова култура са заложени в самото наличие на структура на обществото. Хосе Ортега-и-Гасет формулира известния подход по отношение на структуризацията по признак творчески потенциал. Тогава възниква представата за „творчески елит“, който естествено, съставлява по-малка част от обществото, и от „масата“ – количествено основната част от населението. Съответно става възможно да се говори и за култура на елита („елитарна култура“) и за култура на „масите“ – „масова култура“.
За популярна култура обаче можем да говорим едва от края на третото десетилетие на 20-ти век и особено в последните десетилетия, когато светът е завладян от радиото, телевизията и киното, а впоследствие – от интернет и социалните мрежи.
Популярната култура е като огледало, в което се отразяват ценностите (или тяхната липса), стремежите и страховете на едно общество. Тя оформя нашите мисли, чувства и поведение, като същевременно е и продукт на тях.
Функции на попкултурата за индивида и неговия бит:
Идентичност: Попкултурата ни помага да се идентифицираме с определени групи хора, да изразим своята индивидуалност и да се чувстваме част от нещо по-голямо.
Социализация: Чрез нея научаваме за света около нас, за това какво е приемливо и какво не, какви са нормите и очакванията.
Развлечение: Попкултурата ни предлага начин да се отпуснем, да избягаме от ежедневието и да се забавляваме.
Вдъхновение: Тя може да бъде източник на вдъхновение за творчество, за развитие на интереси и умения.
Попкултурата като изразител на:
Ценности: Попкултурата отразява преобладаващите ценности в обществото, като например материализъм, индивидуализъм, успех, красота.
Проблеми: Тя може да сигнализира за съществуващи социални проблеми, като например дискриминация, насилие, неравенство.
Стремежи: Попкултурата отразява нашите желания и мечти, към какво се стремим като общество.
Тенденции в промяната на езика на попкултурата:
Глобализация: С развитието на глобалната комуникация езикът на попкултурата се обогатява с нови думи и изрази, които отразяват културния обмен и влиянието на други езици.
Технологии: Социалните медии и интернет играят все по-голяма роля в създаването и разпространението на нови думи и изрази, които често са по-кратки, по-динамични и по-емоционални.
Социални промени: Езикът се променя, за да отрази промените в обществото, като например промени в отношението към пола, расата, сексуалността.
Маркетинг: Рекламата и маркетингът също влияят върху езика, като създават нови думи и изрази, които да продават продукти и услуги.
Промените в езика на попкултурата ни говорят за това, че нашето общество е динамично, променящо се и отворено към нови идеи и влияния. Но също така показват, че езикът е мощно средство за оформяне на мислите и поведението, и че е важно да бъдем критични към посланията, които получаваме.
Примери за промени в езика на попкултурата:
Глобализация и англицизми: Думи като „cool“, „chill“, „selfie“, „hashtag“ са станали част от ежедневния ни речник, отразявайки влиянието на английския език и западната попкултура.
Социални медии и интернет жаргон: Изрази като „LOL“, „BRB“, „OMG“, „AF“ са се появили и разпространили благодарение на онлайн комуникацията.
Промени в отношението към пола и сексуалността: Думи като „genderfluid“, „non-binary“, „queer“ са станали по-разпространени, отразявайки промените в социалните нагласи.
Влияние на попкултурата върху езика на младите хора
Формиране на идентичност: Младите хора използват езика на попкултурата, за да се идентифицират с определени групи и да изразят своята индивидуалност.
Развитие на комуникационни умения: Чрез използването на нови думи и изрази, младите хора развиват своите комуникационни умения и способността да се адаптират към различни ситуации.
Рискове от езикова деградация: Прекомерното използване на жаргон и интернет език може да доведе до намаляване на речниковия запас и затруднения в официалната комуникация.
Езикът на попкултурата като отражение на социалните промени:
Политическа активност: Популяризирането на нови думи и изрази, свързани с политически и социални движения, може да допринесе за повишаване на общественото внимание и промяна на нагласите.
Консумеризъм: Рекламата и маркетингът използват езика на попкултурата, за да продават продукти и услуги, което може да доведе до формирането на потребителски култури и стереотипи.
Дигитална култура: Развитието на цифровите технологии и интернет културата създават нови форми на езикова изява, като например емоджи, GIF-ове и меми.
Възможни негативни последствия от влиянието на попкултурата върху езика:
Езикова деградация: Прекомерното използване на жаргон и интернет език може да доведе до намаляване на речниковия запас и затруднения в официалната комуникация.
Формиране на стереотипи: Популяризирането на определени думи и изрази може да доведе до формирането на стереотипи и дискриминация.
Загуба на културно наследство: Разпространението на чужди езици и култури може да доведе до загуба на местни езици и традиции.
Ако искате да се запознаете с пълната версия на текста, ще можете да я откриете в хартиената версия на сборника „Времето, в което живеем“. За да получите повече информация, абонирайте се абонирате за информационния ни бюлетин или следете нашите социални профили!
Този текст е част от проект „Дискусия за времената, в което живеем“, който се осъществява с финансовата подкрепа на Фонд Култура към Община Варна.
