Автори: Николай Ценков и Сергей Петров
Ако се опитаме да изковем конкретна дефиниция за понятието култура, то неизбежно ще попаднем в капан. Това понятие спада към думите, които страдат от следния проблем – колкото по-мащабен смисъл придобиват в себе си, толкова по – трудно става очертаването на техните граници.
Фактът, че понятието култура е имало различни смисъл и значение в различните епохи от човешкото развитие, прави задачата за дефинирането още по-трудна. Днес, когато се пише повече от всякога, а светът става все по сегментиран от направления, все по-често изпадаме в невъзможност за строги дефиниции на понятията. Това, което остава възможно, а и не се лишава от смисъл е да се разглеждат отвъд думите – а именно процесите, които стоят зад понятията – техните съставни части и взаимодействието между тях.
Независимо дали приемаме, че за културата по правило е определяла ранга в обществото на онези, които са я създавали, обогатявали и тласкали напред в развитието, както и на тези, които са презирали или е съвкупността от човешки отговори, дадени на въпросите на определено конкретно време, неизменно можем да очертаем участникът, който стои в същината на процеса.
Индивидът винаги е бил наблюдаван: от pater familia; от всевиждащото око на Бог; от малката общност и от „голямото общество“. Докато наблюдаваният обект е константен, но субектите, който днес наблюдават – държавата, частните корпорации, интернет консуматорите с тяхната техническа свръхприрода – придобиват все по-абстрактни контури, а което е по- притеснително: все по-съмнителни мотиви.
Ако в предишните епохи човекът е бил винаги „под око“, то днес той е по-видим от всякога. Съвременният арсенал за наблюдение е с неимоверно по-голям мащаб, може да се „вижда“ по-далеч и има “по-висока разделителна способност”. Всичко това е следствие от преобразения начин на живот на съвременния човек, който стои най-далеч, ако поставим бита в някакъв епохален сравнителен анализ.
Неизбежно това води до феномена, че съвременният индивид, изложен всецяло на показ, преоткрива ролята си на играещ човек (homo ludens). Той – наблюдаваният човек – не само взаимодейства с всевиждащото око, но и създава нова (по стил и концепция) културна продукция (намираща изява най-вече във визуалното изкуство).
„Наблюдение“ разбираме в смисъла на английското surveillance, чиято конотация е по-близка до „следя“ и „надзиравам“, отколкото до други деривати като „заглеждам“ (нещо красиво), „изучавам“ (от любопитство) или „бдя“ (от загриженост). Съвсем далечно, дори противоположно по смисъл, остава „съзерцавам“ – дейност, запазена за автентичния индивид. Думата surveillance идва от френски и се състои от sur (над) и глагола veiller (наблюдавам), който пък съответно произлиза от латински: vigilare. Това ни дава основание, с чисто експериментална цел, да въведем едно понятие, с което ще обозначим наблюдавания човек – homo vigilatus.
За съвременния човек разгадаването на света става чисто визуално преживяване. Homo videns от съвремието директно употребява изображенията като заместител на реалния житейски опит. Така и homo vigilatus реагира пропорционално, по законите на социалната физика. Играейки със и срещу „всевиждащото око“, той генерира визуално творчество в качеството му на homo creator.
Новият артист няма претенция за оригиналност – „авторът не е точно собственик“. Той е колкото артист, толкова и активист. Играта на homo vigilatus може да е спектакъл, но може и да е състезание (агон), нещо повече – да премине към директно противопоставяне.
„Новото изкуство“ трудно се вписва в понятийния апарат на модерността, модернизма или авангарда. Тези термини са напълно неспособни да концептуализират репрезентативния режим на съвременното творчество. Ерата на „големите наративи“ поне засега изглежда приключила. Вместо една „модерност“, има „множество модерности: множество малки наративи“.
Ако искате да се запознаете с пълната версия на текста, ще можете да я откриете в хартиената версия на сборника „Времето, в което живеем“. За да получите повече информация, абонирайте се абонирате за информационния ни бюлетин или следете нашите социални профили!
Този текст е част от проект „Дискусия за времената, в което живеем“, който се осъществява с финансовата подкрепа на Фонд Култура към Община Варна.
