Поли Бобева е една наистина атрактивна дама. Обича изкуството и изкуството обича нея.
Тя е определяна за най-татуираната българка. Има над 100 рисунки по тялото си. А след стотната спира да ги брои.
Освен че има много „картини“ по кожата си, самата тя е татуист.
И, да – изненада или не, но Поли работи в агенция за недвижими имоти в Разград. Споделя, че там всички я познават и с визия като нейната не е толкова трудно да живее в по-малка, но добре позната общност.
За страстта да „рисува“ по хора, за символите на татуировките и за човешките предразсъдъци, пред Vesti.bg, говори момичето, за което изкуството е вродено.
Поли, определяна си за най-татуираната българка. Броила ли си колко рисунки имаш по тялото си?
Бройката, до която съм ги следила, е 100. След това те започнаха да се сливат една в друга. Освен това съм повтаряла някои неща, правила съм също и допълнителни детайли и не зная дали трябва да ги броя като отделна татуировка. Просто се загубиха бройките, но имам над 100.
В кой момент започна страстта ти към татуировките?
На 6-годишна възраст, след смъртта на баща ми, който беше художник, се „отключи“ желанието и стремежът да рисувам и да се занимавам с изкуство. В първи клас бях в паралелка с изобразително изкуство. В 8 клас бях в паралелка, където се изучаваха приложни и изящни изкуства. Там вече се учеше глина, иконопис и др. След това завърших хуманитарна гимназия и после се насочих към живопис. Ходила съм на различни курсове по изобразително изкуство във Велико Търново. А по-късно вече в София отново учех изобразително изкуство по време на студентските ми години.
Как реагираха близките ти в началото на първите ти татуси?
Винаги съм учела на места, където е имало изкуство. Били сме хора, които свикват с нестандартността на другия човек. Учителите ми по изобразително изкуство също не са ме приемали като нещо по-различно. На тях им беше ясно, че аз ще се занимавам с изкуство, независимо под каква форма. До ден днешен се виждаме.
Как възприема твоята майка татуировките ти, чиято бройка се увеличава с годините?
Винаги ми е казвала, че съм „дете на изкуството“. Тя е съвременна жена.
А нея татуирала ли си я?
Да, тя има татус на лицето. Надмина мен по смелост, но все пак е майка на татуистка.
Има ли нещо, с което някой може да те обиди относно визията ти?
Това е ежедневие и в един момент човек претръпва. Няма нещо, което да не съм чула. Имало е упреци, че татуировките са вредни и по този начин причинявам вреда на организма на хората, като им правя татуси. Опитвам се да обясня, че боята е специално за татуировки и не вреди. В цяла Европа се работи с тази боя и кожата приема горния слой. Във времето това нещо не трови. Според мен причината е визията ми. Каквото и да обяснявам на хората, ще има неприязън за това, че съм татуирана и се занимавам с нещо такова. Няма как всички да харесваме едно и също нещо.
Мечтаеш ли за татуировка, която все още нямаш върху тялото си?
Проблемът при много татуираните хора е, че в един момент няма място за всичко и трябва да направиш избор. Обмислям още няколко татуса, но имам съвсем малко място на плешките и все още си го пазя. Иначе предпочитам татуировките ми да са свързани с неща, които предстоят. Много често казвам, че моите татуировки предсказват бъдещето. Преди време си бях татуирала момиче с маска и след това дойде време, в което се наложи да носим маски заради коронавируса. Преди две години, когато COVID-19 се появи официално, аз си татуирах малко вирусче, една маймуна и до нея знамето с дъгата. И ето сега се появи маймунската шарка, което си е като предсказание с моя татус.
Ти самата си татуист. Скъпо удоволствие ли е това?
За ЕС България е най-изгодната дестинация за татуиране. Ако в Германия, минималното като цена, е 50 евро например – да си татуирате името на детето, то в България това нещо започва от 30 лв.
Единствените неща, за които българинът дава пари под формата на изкуство, това са татуировките. Тези хора не обичат да ходят на изложби, да речем, но обичат да дават пари за неща, които са върху тях. Смятат, че това са едни добре инвестирани пари.
Кой беше първият ти клиент?
През първите две години татуирах предимно върху себе си и върху телата на близки и познати. Не съм си позволявала да взимам пари, освен ако някой не ми дадеше нещо за поощрение. След втората година вече си позволих да взема пари и пак беше на познат.
На кое държиш повече – личните ти татуировки да са по-хубави или тези на твоите клиенти да изглеждат по-добре?
Тези на моите клиенти.
На колко години е най-възрастният ти клиент?
Много са, но може би някъде към 70-годишни са най-възрастните ми клиенти.
Вярно ли е твърдението, че човек започне ли веднъж с татуирането, после тази страст не може да се спре?
Да. За всички години, през които работя като татуист, не съм имала случай, когато човек да дойде, да си направи нещо и да спре.
Копирате ли се един друг татуистите?
По-скоро се сравняваме, защото всеки иска да бъде на ниво и неговите татуировки да бъдат най-хубави. По-скоро се следим, за да не изоставаме.
В момента, какво е актуално при татуировките? Има ли мода при тях?
Да. Прави ми впечатление, че в началото, преди години, когато започнахме да татуираме по-смело, на мода бяха китайските надписи и букви. Има и един стил, който се нарича – трайбъл. Това са едни черни плътни ивици. Те бяха хит в периода 2012-2015 г. След това хората започнаха да търсят по-реалистични татуировки. Тази година има някакъв бум на татуси, които изобразяват лъв с корона, както и такива – с часовник. Това е тенденция от една-две години, която държи класацията за най-желан татус. От по-малките неща, обикновено хората си правят безкрайност, черни малки птички, силуети и имена на деца.
Библейските символи и патриотичните образи също са често изобразявани по телата на мъжете обикновено? Тази тенденция продължава ли?
Това се наблюдава при хора, които имат нужда да изразят себе си чрез татуси. Има хора, които много държат татуировката им да има значение, и такива, които просто се татуират, защото това им носи някакво щастие. При патриотичните татуировки собственикът ги приема за нещо много сериозно и специално.
Кое е най-нестандартното място, на което ти, като татуист, си правила рисунка?
Няма място, където да не съм правила татуировка. Може би областта около зърната е доста странна, защото там мастилото пада и е много трудно.
А кое е най-болезненото място?
По мое наблюдение, това са ребрата. Виждайки как хората понасят болката, смятам, че това е много болезнено място, но при всеки все пак е индивидуално.
Колко време продължи най-дълго правената татуировка от теб в рамките на един ден и каква беше тя?
Около 14 часа. Има хора, които заминават за чужбина и понякога трябва да се рисува без спиране. Рисунката беше ангел върху цял гръб на мъж.
Не е ли плашещо това, че в един момент човек може да иска да заличи някоя татуировка, свързан с миналото му, но да не може?
В момента има доста места, където предлагат премахване на татуировка с лазер. Това успокоява хората да бъдат по-смели. Въпреки това ми прави впечатление, че тези, които искат да премахнат някакъв детайл от татуировката, идват и правят нещо ново отгоре, върху нея. Ще дам пример. Ако видите направено черно перо с малки птички, то вероятността отдолу да има някакво име е 90%. Най-лесно татуирано името се закрива с черно перо.
Знаеш ли кой е най-татуираният човек в света или този, който ти е направил най-силно впечатление?
Те са толкова много, че даже не мога да спомена име. Има такива, които се татуират абсолютно целите – очи, уши, устни, няма място, където да нямат татуси. Има хора, които правят пълна трансформация. Искат да приличат, например, на някое животно. Имаше доста известен модел, който се татуира като скелет, а лицето му изобразява череп.
Освен, че си татуист, с какво още се занимаваш?
С недвижими имоти. От 14 години се занимавам с това. Работим заедно с майка ми. Имаме агенция. В началото, като външни брокери, започнахме с един имот. Имаше период, в който имаше много сделки и продажби. В момента цените на пазара скочиха драстично. Хората нямат възможност. Дори да искат да изтеглят кредит, те не винаги могат да бъдат одобрени и да докажат добри доходи.
Когато се срещаш с такива клиенти как те възприемат?
Ако трябва да се доказвам в някой друг град, може би никога няма да се занимавам с недвижими имоти, защото никой няма да ме вземе на сериозно. В Разград обаче се познаваме повечето хора. Татуирала съм роднини и познати на много от моите клиенти. Затова не ме възприемат по някакъв лош начин, защото в годините съм се доказала.
Какво би казала на тези, които гледат с „лошо око“ на много татуираните хора?
Може би те милеят за едно по-старо време и не могат да усетят, че годината е – 2024.
