„Ще се видим на Северния плаж, под Ручбана“. Тази фраза вероятно звучи като абракадабра за хората, родени далеч от Варна, а и за по-младите жители на морската столица. За няколко поколения варненци обаче, Ручбанът продължава да бъде един от плажните символи на града, макар вече почти две десетилетия от него да са останали само спомени. И архивни снимки.
Всъщност съоръжението със странното име Ручбан е първата водна пързалка в България и с пълно основание може да бъде наречена „прабаба“ на съвременните аквапаркове. Названието идва от немски – Rutschbahn, и буквално означава скеле с наклонена писта, по която можете да се плъзнете надолу до плувен басейн.
Варненската водна пързалка е била построена през далечната 1929 г. – 8 години след обявяването на града за морски курорт. По онова време популярността на Варна като лятна дестинация за почивка се увеличавала с всеки нов сезон и градската управа предприела стъпки да разшири откритите през 1926 г. морски бани. Заедно с изграждането на Северните морски бани бил издигнат и Ручбанът.
Първият Ручбан наистина е бил „скеле с наклонена писта“ и има доста малко допирни точки с водната пързалка, която моето поколение помни. Тя просъществувала 30-ина години – до 1959 г., когато, по едно и също време с ресторант „Морско казино“, бил построен железобетонният Ручбан.
Пързалката с височина колкото триетажна сграда бе истинско постижение на конструктивния дизайн – не само за времето си, а и от съвременна гледна точка, на фона на днешното унифицирано бг строителство. До 70-те години на миналия век спускането по нея ставаше по метални релси с шейни, наподобяващи дървените колички с лагери, които по времето на моето детство по-големите момчета майсторяха и пришпорваха по улиците.
С риск да ви се сторя като изкопаема вкаменелост, ще призная, че един или два пъти успях да придумам брат си да се спусна заедно с него по Ручбана – тайно от родителите ни, които категорично ми бяха забранили да припарвам до екстремната атракция. Логична забрана, като се има пред вид, че доста тежката шейна се бухваше направо в морето – на метри от къпещите се летовници, а после, освен себе си, човек трябваше да измъкне и нея от водата.
В началото на 80-те години от съображения за сигурност Ручбанът бе модернизиран – релсите бяха заменени с улей от фибростъкло, а вместо с шейни, любителите на адреналина бяха изстрелвани от водна струя в бетонен басейн, пълен с морска вода.
Десетина години по-късно, заради необратима корозия на стоманено-бетонната конструкция достъпът до водната пързалка бе забранен, а в началото на новото хилядолетие Ручбанът бе разрушен изцяло. Повече от месец посетителите на плажните кръчми на Северния плаж, докато се радваха на подранилата пролет, наблюдаваха развоя на „битката“ между разрушителите и бетона, докато накрая от огромното съоръжение остана само басейнът сред вълните. След година-две бе премахнат и той.
Така плажът остана без една от емблемите си, а Ручбанът се превърна в спомен…
Снимки: архив на БРАТ-BG, Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна, Изгубени в миналото и Стара Варна
