колаж: Будна Варна
„Смятам, че ще има правителство, но не му предвиждам чак толкова дълъг живот. Все пак съществува около 40% шанс за предсрочни избори. Ресурсите и най-големите възможности са в ръцете на една партия, а пък тези, които имат по-малка степен на легитимност и възможности, проявяват най-голям ентусиазъм. Те дават заявка, че са готови да поемат тежестта на властта. Това е парадоксална ситуация, която в голяма степен отразява голямата трудност на стиковане на политически, парламентарни, вероятно икономически и геополитически интереси“.
Димитрова все пак очаква съчетаването на легитимния граждански интерес, който е България да има редовно правителство, с един скрит такъв – на икономически кръгове, да доведе до редовно управление.
Единствената възможност, ако има правителство, е това да стане с първия мандат, смята тя.
„Ако не се сформира правителство, задължително ще се стигне до трети мандат по процедура, но не и по съдържание. Никога не става дума само за математическо мнозинство, а за съвпадение на политики. Могат да се намерят различни формули на управление, но никой няма да пожелае да го нарече „коалиция“, заяви Димитрова.
Отделни гласове в подкрепа на такова правителство, освен от ГЕРБ и ДПС, биха могли да дойдат от различни партии, посочи Боряна Димитрова.
„Величие“, БСП, ИТН – Не бих изключила възможността всяка от останалите групи да има по един-два гласа, които да заявят подкрепа. Това би довело до възможност да се каже, че тя е от по-широка палитра от партии“. Едно правителство на малцинството винаги е рисково, отчете още тя.
Димитрова се спря и на все по-нарастващата апатия на българина спрямо политическия живот. Като тревожна тенденция определи и нарастването на дела на малките радикални групи.
„Изведнъж може да се окажем в един парламент с множество такива, които да намалят рязко влиянието на т.нар. „системни партии“, каза тя.
Политическата ситуация във всеки следващ парламент изглежда по-сложна, отколкото в предишния, отбеляза Димитрова и предупреди: „Колкото повече вървим към съкращаващ се цикъл на избори, толкова по-голям е рискът за парламентарната демокрация“.
