снимка: Будна Варна
Район „Владислав Варненчик“ днес празнува своя празник.
В късното лято на 1878 г., след като по силата на Берлинския договор Лозенградският и Одринскиат окръзи се предоставят на Турция, група тракийски бежанци от село Коево потеглят към Добруджа и се заселват в близкото до Варна село Пашакьой. Привличат ги богатата земя, красивата околност, изворите, зеленината и близостта до големия град. Заселването на бежанци от Беломорска Тракия в селото става на няколко етапа. След Първата световна война тук идват и заселници от Добруджа. През по-късните години близостта до града привлича и хора от северните райони на областта към селото. През 1934 г. то е преименувано на Владиславово, в чест на храбрия полски крал Вл
адислав ІІІ Ягело, който през 1444 г. води тук битка с войските на Отоманската империя и загива в името на християнската кауза.
Село Владиславово е официално обявено за квартал на град Варна през 1974 г. През 1975 и 1976 г. са построени първите панелни блокове. Според тогавашната градоустройствена стратегия Варна е трябвало да се развива на запад, поради съсредоточаването на промишлеността основно в Девня. До началото на 80-те години на ХХ век са завършени повечето блокове с номера от 1 до 36. До средата на 80-те са построени основно сградите, чиито номера започват с 300 и 400. Кайсиева градина (блокове, започващи с 200) е построена на част от мястото на изоставена поради старост кайсиева градина, откъдето идва и името на микрорайона. Всички блокове там са построени от 1984 до 1988 г.
С малки изключения район «Владислав Варненчик» кварталът е придобил сегашния си вид до 1990 г. След това са построени само няколко пломби, къщи, училището в Кайсиева градина и няколко пазарчета. Изградени от едноетажни магазини и заведения с леки конструкции. През 1986 г. «Владислав Варненчик» е обособен в отделен район.
ВЛАДИСЛАВОВО
СПОМЕНИ И СВЕДЕНИЯ
Някогашното село Владиславово (Пашакьой)е създадено през 1878 г. от група бежанци от Беломорска Тракия. Първият кмет на селото е Андон Ковачев. През по – късните години близостта до града привлича и хора от северните райони на областта към селото.
На 14 август 1934 г. селото получава името Владиславово , в чест на храбрия полски крал Владислав III Ягело , които през 1444г. води тук битка с войските на Отоманската империя и загива в името на християнската кауза.
От самото си създаване заселниците тачели и продължавали традициите на своите деди.
Организирали са се летни детски градини
Деца пред сградата на първото училище в селото – 1957 . (Сега на негово място е магазин БУРЛЕКС)
В тази сграда се е помещавало някога кметството на Владиславово.
До 1948г.кметове на Владиславово са били Темелко Христов, Трифон Казаков, Димо Петлешев, Тодор Деспинов, Костадин Кехайов, Матю Гайдаров, Михайл Гайдов, Димо Дишев, Стоян Човчазов, Радул Соленников и Костадин Сираков.
Село Владиславово е официално обявено за квартал на град Варна през 1974г. През 1975 и 1976г. са построени първите панелни блокове.
Откриване на бл.35
През 1986 г. “Владислав Варненчик” е обособен в отделен район.
