14 април 1928 г. – В 11:20 ч. на Велика събота, силно земетресение с магнитуд 6,8 по Рихтер разтърсва Чирпан и околните села. Епицентърът е на 8 км северозападно от града. Това е първият от поредица от трусове, които нанасят сериозни щети в Маришката сеизмична зона.
Следващи трусове допълват бедствието:
- 18 април: В късните часове на деня, втори трус с магнитуд 7,0 по Рихтер разтърсва района, този път с епицентър близо до Поповица, Пловдивско.
- 25 април: Трети трус с магнитуд 5,6 по Рихтер довършва разрушенията, като епицентърът му е в близост до град Гълъбово.
Жертви и щети:
- Поредицата от земетресения причинява смъртта на над 100 души, ранява над 1000 души и оставя десетки без подслон.
- Повредени са над 70 000 сгради, като най-силно засегнати са селата в Садовска община – Садово и Попово.
- Деформирани са железопътни линии, променен е дебитът на кладенци и извори, а Меричлерският минерален извор временно изчезва.
Последваща помощ и възстановяване:
- На 24 и 25 април 1928 г. Народното събрание приема Закон за подпомагане на пострадалите от земетресението.
- С постановление на Министерския съвет от 26 април 1928 г. са отпуснати 100 млн. лв. за възстановяване на щетите.
- С решение на Народното събрание е създадена Дирекция за подпомагане и възстановяване земетръсната област 1928 година (ДИПОЗЕ) със задача да извърши научно обследване на земетресенията.
Чирпанското земетресение от 1928 г. е едно от най-разрушителните бедствия в историята на България. То е пример за силата на природата и ни напомня за необходимостта от готовност за справяне с подобни природни бедствия.
