Един пример от САЩ, Западна вирджиния
Най-често възприемаме света чрез визуални ориентири. С други думи, ние се усещаме пространството спрямо това, което виждаме.
Като шофираме, също вземаме решения въз основа на това, което виждаме. Склонни да натиснем газта, ако пред нас пътят е чист. Автомобилната индустрия рекламира това като „свободата на открития път“. Ако наблизо липсват физически обекти, като бордюри, сгради и дървета, сме склонни да шофираме с по-висока скорост.
Ако сме обградени от обекти, ние обикновено забавяме скоростта. Хората имаме естествена склонност да сме предпазливи, за да не ударим нещо. Когато шофирате по улица, където лентите са малко по-тесни, вниманието ни е изострено. Мозъкът ни възприема ситуацията като рискована и обръща повече внимание на предпазливостта.
Има пряка връзка между пространствените параметри и скоростта при проектирането на един път. Например лентите на магистралата са по-широки. В много държави пътните проектанти имат навик да поместват всички вертикални елементи, като знаци и стълбове, далеч от платната за движение. Сравнете усещането да шофирате по магистрала и да карате по тясна улица в град, чиито сгради са разположени близо до платното за движение!
Разбирайки този детайл от човешката психология, можем да го използваме при проектиране на улици. Използвайки техника, наречена оптично стесняване, можем да въведем можем да направим много градски улици по-безопасни.
Оптичното стесняване означава да се добавят физически елементи, които правят улицата да изглежда по-тясна: обикновени вертикални елементи, като улични дървета и озеленяване. Платната могат да бъдат стеснени дори с боядисани надлъжни линии или с велоалеи или лента за паркиране.
Кръстовищата могат да бъдат визуално стеснени чрез добавяне на по-остри радиуси на завиване или по-широки пешеходни пътеки. Всички тези елементи са изключително лесни и евтини за изпълнение.
Ето и един пример за оптично стесняване на улица: направен е в нов жилищен квартал в Рансън, Западна Вирджиния. Ограничение на скоростта е 40 км/ч, но в действителност шофьорите се движат със средно 60 км/ч.
Улицата е твърде широка и на нея липсва лента за паркиране. След среща с жителите и отдела за благоустройство екипът на Strongtowns решава да очертае две надлъжни на пътното платно линии. 100 долара разход за боя дава резултат: обособена лента за паркиране + визуално стеснена улица.
Отделът за благоустройство в града прилага решението в два квартала. След това идва ред за наблюдаване на резултатите: преминаващите автомобили моментално забавят скоростта до 40 км/ч, а лентата, маркирана за паркиране започва да се пълни с паркирали автомобили.
