Благомир Коцев се закле като кмет на гр. Варна в средата на ноември 2023 г. Това означава, че първите 100 дни от неговото управление на Варна са изминали. В България се наложи една практика в последните дни – да се говори за правило, според което трябва да се проявят 100 дни толеранс към всяко ново управление.
Истината е, че никой няма намерение да дава толеранс към никого в политиката. Нито опозиционните сили, нито гражданите, чиято нетърпимост към проблемите става все по-осезаема.
Разглеждайки първите 100 дни, би било редно да разгледаме и условията, в които Благомир Коцев започва своя мандат.
На първо място, Благомир Коцев застава начело на община, която се управлява от ГЕРБ в лицето на Иван Портних от 2013 г. или с други думи, застава начело на администрация, която е работила по определен начин цели 10 години. Тук идва и първото предизвикателство пред новия избраник – как да процедира с тази администрация.
В подобни ситуации има общо взето 2 варианта. Първият е радикален и сякаш най-силно удовлетворява гражданското недоволство, но на практика е изключително рисков и може да доведе до огромни проблеми – радикално отстраняване на почти всички служители на ръководни позиции, които да изградят нови екипи (в случая отдели и дирекции). Вторият вариант е по-умерен и значително по-практичен за функционирането на общината. Да се отдели период за ревизия на работата на общината и да се запазят структурите, които все пак са вършили работата си качествено или имат потенциала и желанието да се адаптират към новите реалности.
В случая на Благомир Коцев – той сякаш процедира по втория начин. Да, за част от гражданите имат желанието да видят “възмездие” и “паднали глави” възможно най-скоро. Този реваншистки подход обаче, освен удовлетворение за част от “тълпата”, обикновено не води до нищо добро за администрацията, респективно и за града.
Друго основно предизвикателство пред Благомир Коцев се изразява в състава на общинския съвет. Битува погрешното схващане сред гражданите, че кметът решава всичко в един град, но на практика ситуацията е много по-различна. Решенията се вземат от общински съвет (колективен орган, съответно с размита отговорност), а кметът е началник на администрацията, която ги изпълнява. Поради погрешното схващане обаче, на практика фигурата на кмета носи отговорност както за решенията, така и за изпълнението им.
Още по-деликатна е ситуацията на Коцев, защото във Варна се сформира един от най-пъстрите в страната общински съвети и към момента изглежда, че се налага решения да се приемат с т.нар. плаващи мнозинства. Допълнителни предизвикателства създава и друг факт – най-голяма опозиционна група е тази на ГЕРБ – партията, която е управлявала града през последното десетилетие. Част от общинските съветници на ГЕРБ познават всеки детайл и всеки подводен камък в града, както и владеят изкусно процедурните хватки. Както вече споменахме – никой няма намерение да дава 100 дневен толеранс, най-малко опозицията.
България е сравнително централизирана държава. Има огромно значение за общините кои политически сили участват в управлението на държавата. Съвсем скоро предстои ротация (или нови избори), което означава, че държавата или ще бъде оглавена от ГЕРБ – същата партия, която е най-силната опозиция на Коцев или ще има нови избори – режим на предизборна кампания, която традиционно в България минава през яростни атаки и компрометиращи акции.
Друг фактор при управлението е медийната среда. Четвъртата власт – медиите до не малка степен формират обществените нагласи. Медийната среда във Варна е малко по-особена. Бидейки далеч от столицата, националните медии сякаш пренебрегват Варна, като изключим тези, които имат варненски отдели. Това до голяма степен отваря средата за местните издания.
С много малки изключения, повечето местни медии в града не предоставят аналитични, обзорни и коментарни материали на читателите. Ако трябва да симплифицираме резултатът – в повечето случаи формирането не мнения зависи от това как някой представи някое фактологично събитие.
Сякаш във Варна културата на дискутиране не е силно развита. Това си личи и по местните предизборни кампании в последните десетилетия, в които евентуално можем да очакваме дискусия между настоящ кмет и основен претендент за поста, а често дори и това не получавахме.
От друга страна – в основна арена за дебати се превръща пленарна зала в Община Варна. Заседанията на общинския съвет във Варна се предават пряко в Youtube, където пиковите гледания достигат до 80 души. В самата зала, обикновено присъстват няколко граждани. Дебатите остават там, далеч от широката общественост.
Медиите също нямат никакво намерение да предоставят 100 дневен толеранс на Благомир Коцев. Напротив – за тях е важно да проследяват какво се случва на практика в града. И остава усещането, че голяма част от местните медии проявяват особено критичен поглед към новия кмет. Това само по себе си е нещо хубаво, но при едно условие – да се случва постоянно, независимо от това кой стои начело на града. Остава горчивото усещане, че част от публицистиката във Варна откри критичния си поглед едва след като Благомир Коцев застана начело на Варна.
Ако трябва да обобщим предизвикателствата пред Благомир Коцев за първите 100 дни от неговото управление – наследяване на администрация, която е била управлявана по определен начин през последните 10 години, липса на опции за съставяне на устойчиво мнозинство в общински съвет, наличие на силна и опитна опозиция, ситуация на предстоящи предизвикателства, произтичащи от политическите процеси в национален план, както и не особено щадяща медийна среда.
И все пак – нормално е градоначалниците да бъдат изправяни пред редица предизвикателства, особено предвид политическата среда в страната и града. Най-важното в случая е, как процедират в по-кризисните ситуации. Обикновено имат пред себе си няколко опции – да търсят оправдания да обвиняват предходните управляващи или да се гмурнат в кризата и да опитат да разрешат максимално ефективно проблема. Традиционно в българската политика първият подход се е превърнал в начин на мислене, който прераства в систематично действие. Този инструмент дава предимства – отговорността и вината се прехвърлят бързо и в много случаи успешно, макар и да проблемът да не бива разрешаван. Вторият е по-неприятен, защото изисква констатация на проблема – неговото признаване, а след това и захващане с разрешаването му – нужда от бързи, ефективни и навременни действия.
През първите 100 дни от управлението на Коцев не липсваха кризи – ураганната буря през ноември и бламирането на бюджета. Но може би най-забележима от гражданите на града бе аварийната ситуация със сметоизвозването. В началото на февруари социалните мрежи бяха обсипани с изображения на преливащи контейнери за смет, а на нашата редакция пристигаха непрестанно сигнали от граждани, придружени с видео и снимки. Тогава екипът ни реши да излезе на терен, за да заснеме всички проблемни точки и да състави материал, в който да включи отговори от администрацията и обслужващата фирма.
Точно докато екипът ни беше навън, макар да беше в почивните дни, Благомир Коцев излезе с позиция, с което направи следните неща – констатира проблема и представи всички рискове – “Кризата достигна недопустими нива, които не само загрозяват градската среда, а и застрашават публичното здраве”. Прехвърли отговорността върху себе си, започвайки с “Вземам проблема с боклука във Варна на ръчно управление!”. За финал насърчи гражданите да подават конкретни сигнали, което да помогне за разрешаването на проблема.
Чрез поемането под “ръчно управление”, Коцев всъщност пое огромен риск – ако по някакви причини проблемът не беше разрешен бързо, той щеше лично да отнесе целия негатив от ситуацията. Неведнъж в политиката са наблюдавани хора, готови да се хвърлят да поемат отговорност, което да им донесе временна слава, но след това имиджът им рухва, защото готовността им не е била придружена с правилните инструменти за реално разрешаване на проблема. В случая обаче, проблемът бе разрешен.
Пред Благомир Коцев и екипа му стои още едно предизвикателство – приемането на бюджета на града. Без него, на практика изпълнението на цялата програма по сектори е силно ограничено. Късното приемане на един бюджет, налага след това изпълнение на задачи в по-ограничени срокове, а с това и повече възможности за грешки от страна на администрацията. А както вече уточнихме – отговорността пред гражданите накрая остава за кмета.
Ако при кризата с боклука сме наблюдавали добър мениджърски подход, то за приемането на бюджета е необходим добър политически подход. Една от основните критики към Коцев и екипа му е свързана с неопитността. Политическата сцена изисква много специфичен тип опитност – сблъскване със суровата действителност и влизане в договорки. Това за широката публика е процес, изпълнен с негативни разбирания, но е необходимият компромисен инструмент, за да могат да бъдат реализирани целите пред екипа, управляващ града. И макар да звучи, че предстои да се случи нещо “задкулисно”, истината е далеч по-безобидна. Всяка група в общинския съвет е влязла в този орган с определена платформа, определени виждания и цели. Те не винаги съвпадат. Новите реалности на българската политическа действителност изискват диалог и споразумения. Трудно политическите субекти вече излъчват стабилни мнозинства, а това налага постигане на съгласия с други “отбори”.
Дали ще се справи с това предизвикателство екипът на Благомир Коцев? Предстои да разберем.
Автор: Андрияна Георгиева
