Чели ли сте някоя от книгите на Джеймс Клиър или Чарлс Дюиг, посветени на навиците? В тях и двамата автори изтъкват тезата как личността ни и чувството ни за идентичност се основават върху системи от навици. Т.е. това, което правим ежедневно и това, в което целенасочено влагаме енергията си малко по малко се превръща в нашата личност.
И двамата автори дават следния пример: ако човек иска да се упражнява всеки ден да свири на китара, той би постигнал много голям прогрес, ако държи китарата си в дневната на лесно достъпно място. Така ежедневно ще има достъп до инструмента във всеки момент, в който си поиска. Китарата ще бъде част от интериора му и редовно ще е пред очите му. От друг страна, ако човек желае да се откаже от нещо вредно, например тютюнопушене, той сериозно би улеснил намерението си, ако кутията цигари и запалката му са скрити на трудно достъпно място.
А сега нека използваме тази гледна точка, за да разгледаме средата, в която живеем. Кои са нещата, които виждаме щом излезем от домовете си? Виждаме ли места, където хората спортуват? Виждаме ли деца да играят свободно по улиците? Виждаме ли пространства за каране на скейт, колелета, кънки, катерене? Искаме ли да виждаме повече? И ако виждаме повече, ще искаме ли да спортуваме повече.
Част от нашата същност е производна на средата ни. Ако всеки ден в нашето ежедневие сме заобиколени с хора, които спортуват и се грижат за себе си, то и ние неусетно започваме да го правим. Ако сме заобиколени с хора, които се хранят правилни, и ние променяме менюто си. Ако живеем в среда, в която хората се чувстват свободни и радостни, нашето емоционално състояние също се подобрява.
За съжаление същото правило важи и с обратен знак: Ако всеки ден се спъваме в разбит тротоар, постепенно занижаваме критериите си за средата около нас. Ако ежедневно се надишваме с изгорели газове, постепенно губим желанието си да прекарваме време на открито. Ако редовно заобикаляме паркиралите по тротоарите автомобили, то и малките разстояние стават мъчителни за разходка.
Какви са навиците, които искаме да възпитаме в себе си и в децата си?
Каква е най-подходящата среда в която да го направим?
Каква е средата около нас в момента?
