Варненеца Ивайло Василев разказва за ситуация с фатален край близо до тях и как човешкия живот в тази държава не струва, това видя репортер на „Будна Варна“ в пост във фейсбук.
Ето поста на Ивайло Василев:
Струва ли нещо човешкия живот в тази държава?
Знаете ли ,че живеем в държава, в която човешкия живот няма никаква стойност…
Ще споделя нещо, което се случи преди няколко часа. Все още съм прекалено емоционален, изтощен и …ядосан!
Днес след обяд, прибирайки се от разходка с кучетата ни, до жилищния ни комплекс в който живея виждам забита в канавката кола. Миг преди мен е дошла полиция и двама съседи. В колата има възрастен мъж и съпругата му. Мъжът видимо в лошо състояние…не от катастрофата, човекът е получил инсулт или инфаркт…и е изпуснал колата. Жената го е прегърнала, човекът е контактен , но във видимо лошо състояние, затруднено дишане, почти не може да говори. Питам къде е линейката, идвала…съседите са се обадили на 112….Чакаме…ние и полицаите…Жената е прегърнала мъжа и му говори…той объркано върти очи…трудно диша…проверяваме за езика с полицаите…не е глътнат. Минава време, звъня втори път на 112 ….обяснявам, че човекът е зле…обещават да изпратят линейка….До сега защо след първия сигнал и обаждане не са изпратили, не успявам да разбера…
И започва кошмара…..
Човекът, възрастен мъж изведнъж се влошава, побелява, изстива и спира да диша…С единият полицай го изкарваме от колата. Слагаме го на земята и почвам да му правя изкуствено дишане…натискаш, натискаш.. натискаш, стискаш носа, обдишваш в устата…усещам как започва да се връща…Не знам колко време го правя. Продължавам, не спирам….в един момент моля единия полицай да ме смени…Повярвайте, това чисто физически не е лесно. Полицаят ми казва, че не знае как… Показвам му,,,,той натиска , аз обдишвам…Викаме на човека да диша, да диша…чува ни, опитва се…пулса му се връща, опитва се да диша, погледът му се връща…не спираме…давай човече, диша, натискаме , обдишваме , дишаме..дишай..дишай…
Идва линейката, поглеждам с надежда….викам си успяхме…
И аз и полицая треперим….от напрежение…от борбата за живот….
Идва лекарката….кляка до пострадалия …и няма да повярвате почва да му прави изкуствено дишане клекнала до него с една ръка…с няколко пръста!!!! Питам я какво правиш….,,Толкова мога “ ми отговаря…Дръпни се , ще продължа аз…Продължавам…идва шофьорът на линейката…слагаме пострадалия на количката…Ще се справиш ли питам медицинското лице…да се кача ли и аз…,,Качи се и ти “ ми казва медицинското лице…товаря се на линейката..със съпругата на човека…Пострадалия е зле…отново започвам, натискай , натискай , обдишвай….слагам жена му да седне до главата му я карам да му говори….Медицинското лице стои, вози се …не казва нищо…не прави нищо….трябва да минем 20 км до болницата…гол до кръста съм, залян от пот …сърдечния масаж продължава…жена му му говори, карам го да ми покаже как поема въздух, опитва се…в погледа му виждам живота…медицинското лице стои…аз обдишвам,,,повярвайте ми 20 км са много, наистина много….Чувам говорене по телефона, нямали реаниматор в болницата, шофьора пита къде да кара…аз обдишвам…карат към болницата…тая , без реаниматор.. Гледам искрата живот в очите му…гледам дъха му в кислородната маска….Давай човеко, давай, помагаме , с теб сме ..давай….с него сме аз и жена му…медицинското лице стои, не прави нищо, дори съвет не дава какво да правим….А правим, сърдечен масаж…не спирам. Стигаме болницата…затворени врати, никой не ни чака…сваляме носилката с шофьора……влизат в болницата…..аз и жена му оставаме вън…зима е , гол съм , треперя…паля цигара..жив , жив е си казвам…
Изпушвам цигарата…минали 5..7..10 минути от пристигането ни….идва друга линейка…от нея слиза цивилен човек и влиза в болницата….след няколко минути излиза, качва се на линейката и заминава, Това е бил реаниматора, дошъл е 10 минути след нас…….И вече е нямало кого да реанимира….какво се е правило 10 минути зад вратите на спешния кабинет не знам..правило ли се е нещо изобщо ? Не знам….знам само, че Стойчо вече не е жив….
Знам, че в спешен кабинет на общинска болница няма реаниматор, знам че медицинското лице в линейката не прави нищо…щото не можело…а навярно и не знае …,дори съвет не даде разбирате ли..това направете, така го правете…излъгах, сложи кислородна маска…това направи…
Знам , че полицаите не са обучени да дават първа помощ…Това го казвам с уважение към полицая, който въпреки че не знаеше какво и как,,,,го правеше и се мъчеше да спаси живот…с ясното съзнание , че това навярно не му е служебно задължение, но си е …човешки дълг,,,И този полицай си го изпълни…онзи , по важния дълг…благодаря му…Странно е, да не се обучава полицията да дава първа помощ…странно е , не мислите ли? Още повече , че тези хора често са в такива ситуации и видимо не са бездушни…и искат да помогнат…но не са обучени за това.
Мога още да кажа…как минута след като съобщиха на жена му, която аз дори не познавам, че е загубила съпруга си, я затрупаха с един куп бюрократични глупости…дето сега разбирате ли трябва да се свършат, не след 10 минути а сега…че работното време не чака…
А Стойчо….той вече не бърза за никъде…отиде си от тоя свят…Да , беше възрастен човек….Но утре това може да се случи на мен…на дете….да се наложи пак да чакаме , да звъним на бърза помощ няколко пъти, да дойде медицинско лице дето не знае и не може….да ни карат в болница без реаниматор….да лежим сами в някой коридор сами, чакайки реаниматор…Може и на вас да се случи…В тая държава в която живота няма стойност……Не знам какво повече да кажа….то няма и какво….
Ще ви кажа хора….системата ни убива….живота в тази държава няма стойност…никаква….за системата..
Извинявам се за дългия пост…
Да почива в мир Стойчо!
текст: Ивайло Василев
снимка: фейсбук
