Темата за “Библиотеката” във Варна отново е актуална. През 2015 г. бе организиран може би най-мащабният архитектурен конкурс в България за нова сграда, съвременна библиотека, обединяваща на едно място разпръснатия в няколко сгради книжен фонд.
Това беше една година след дипломирането ми. Работех в архитектурно бюро в Мюнхен, което тъкмо беше спечелило две поръчки. И двете бяха резултат от успешно участие в два архитектурни конкурса. Бях много впечатлен, когато разбрах, че в родния ми град започва толкова мащабен процес, свързан с архитектурния и културен облик на Варна. Не събрах нито сили, нито екип, с който да участваме в конкурса като проектанти, но от тогава следя с интерес всичко, свързано с темата, нова Библиотека.
Някъде около новината, че за сградата има получено разрешение за строеж, един много уважаван от мен човек ми каза: “Максиме, не бъди наивен! Разбери че общината не иска да строи библиотека, тя иска да се говори, че ще се строи такава!”
От тогава минаха 6 години. Преди седмица новият кмет на Варна Благомир Коцев сподели в социалните мрежи призив, варненци да изкажат мнението си за бъдещето на библиотеката. Над 1000 човека коментираха и това само по себе си е новина. Стана ясно, че за темите, свързани с посоката на развитието на града трябва да се говори ясно и постоянно. Постът на кмета и зародилата се след него дискусия са и поводът да напиша тази статия.
Отношението ми към новата сграда библиотеката е противоречиво. Не съм нито от хората, която яростно пазят градинката от сграда, нито от хората, които казват, че проектът трябва да се случи на всяка цена в пълния му обем. И двете крайни мнения са отвъд личното ми усещане за баланс.
Харесвам идеята Варна да изгради нова знакова сграда, символ на знание, образование и просперитет. Библиотеките категорично имат място в дигиталния 21-ви век. Съвременни библиотеки се изграждат в целия свят, като сградите съчетават четенето с редица други функции в областта на култура и изкуства: детски работилници, занимания, игри, изложби, представления, заседания и т.н. Така инфраструктурата на знание разширява кръга от ползватели на културно съдържание и има образователен ефект.
Харесвам и мястото. Винаги бих подкрепил идея един паркинг да се превърне в нещо различно. Нова сграда на кръстовището на ул. “Марин Дринов” с ул. “Братя Миладинови” дори би създала сполучлив ансамбъл от обеми и зелени пространства заедно със сградата на общината и на Археологическия музей.
Централна градска библиотека би създала условия за нови социални дейности сред младите хора. Това се случва в момента в Бургас, където проектираната от варненски екип библиотека, се превърна в младежко културно средище.
Но има един тънък момент, заради който уравнението сякаш не излиза. Спечелилия конкурса проект е за сграда на 7 етажа с разгъната застроена площ 18 000 кв.м. Обемът доминира над околните сгради и преобразява пространството. Сградата придобива силует, съизмерим със мащаба на голям търговски център. Повечето от негативните настроения са свързани именно с обема на библиотеката и вписването и в средата.
След обсъждане в колегията разгледах отново заданието за конкурса. Чест прави на организаторите му, че всички материали за конкурса и премирания проект са достъпни в интернет. Правят впечатление огромните площи, предвидени за хранилище и паркиране: 6000 кв.м + 11 000 кв.м. Сякаш именно заради тях обемът на сградата е експлодирал. А решаването на тези функции трябва да се потърси другаде, извън централните градски пространства.
Представям си как един ден в центъра на Варна си имаме съвременна библиотека. Сграда, в която всеки намира нещо за себе си. Сграда, която заедно с четенето съетава пространства за обучение, изкуство, култура и отдих. Сграда, която преобразява средата в материален и духовен смисъл. За да се случи това, тази бъдеща сграда трябва да има правилната пропорция и правилното отношение към средата. Казано наивно: нека сградата носи живот в града, а нейният огромен архив може да остане някъде по встрани.
