За пръв път чух термина „15-минутен град” преди три години. Беше във връзка с предстоящите олимпийски игри в Париж през 2024г. Градската управа, кметът на града Ани Идалго и арх. Карлос Морено задвижват идеята, всеки жител на френската столица да може да удовлетвори основните си нужди на 15 минутно пешеходно разстояние от дома си. С други думи, ако искаш да си купиш прясно мляко, да не трябва да палиш колата до някой супермаркет в съседния квартал, защото в твоя няма останали магазинчета. Или да можеш да заведеш с децата ти до някоя близка площадка, да стигнете пеша и пътят ви до там да е приятен и безопасен.
Нека хвърлим поглед назад в историята ни на човешки същества: През последните 7000 години (с изключение на най-последните 100) всички градове са били „15-минутни”. Т.е. всеки град е било възможно да бъде обходен от единия до другия му край за около час, най-много – два. Почти никой град не е придобивал по-голям размер от това, тъй като така би станал непотребен. Животът е бил наложил следния модел на оформяне на градското пространство: където живееш, там и работиш; децата ти играят наблизо и от време на време им викаш да се хранят (или да ти помагат в занаята). Щеш не щеш си познаваш съседите и даже гледаш да сте си в добри отношения. Нали ги срещаш всяка седмица я църквата, я школото. Тези сгради също са ти на един хвърлей от къщата.
Съвременната идеята: да живееш някъде далече от града, където да ти е „спокойно”; сутринта да водиш едното дете с кола 5 км до градината а другото 10 км до някое „по-реномирано” училище; да висиш по час в трафика не е била част от историческото развитие на градовете. Нека си измислим име за тази концепция и я наречем „двучасовият град”: каквото и да вършиш, имаш един час отиване + един час връщане. И дано като се прибереш, не си забравил нещо, че броенето започва от начало.
Смятам, че тук в България все още предпочитаме да живеем „15-минутно”. Имаме и доста добри примери за градско планиране. Ето и един такъв. Варна активно се е разраствала след Освобождението и най-вече след Първата световна война. С Ньойския договор България губи територии в Добруджа, Македония и Беломорска тракия и градът ни привлича огромен брой бежанци. Управниците на града от двайсетте години съумяват да организират по много добър начин пространствата в новосформираните жилищни квартали. Пейзажът от новостроящи се къщи бива разнообразен от пространства и сгради, които изграждат една социална градска мрежа: Ботева градинка, Македонски дом, Кооперативен пазар, Лятно и Зимно кино Тракия, църквата Света Петка и т.н. Тази мрежа от пространства съвременните градостроители биха определили като “15-минутния град”: серия от „15-минутни пространства”, разпределени сред градската тъкан, до които всеки жител на града може да стигне бързо, лесно и удобно.
През следващата вълна на растеж на Варна, 60-те до 80-те, когато са строени панелните квартали споменатите „15-минутни пространства” не доминират градския пейзаж, но въпреки това жителите на всеки микрорайон разполагат с достъп до парк, пазар или друго социално пространство.
Пространствата, които обитаваме имат пряко въздействие върху развитието ни и качеството ни на живот. Тази тема придобива все по-голямо значение в наши дни в поставянето на посока в какви градове искаме да живеем. Все по важно ни е да се чувстваме добре не само в домовете си, но и когато излезем от тях. Ако на 15 минути от жилището ни имаме пространства, на които се наслаждаваме и където обичаме да прекарваме време, това прави живота ни значително по-приятен и стойностен.
Варна има много предпоставки да създаде мрежа от качествени кътчета, разпръснати сред градската тъкан, така че всеки да има на 15 минути от дома си поне едно такова място. Хубаво ще е да предприемаме целенасочени действия в тази посока. В противен случай мнения като „К’ви са тея градинки до блока, нали си има Морска градина” или “Аз искам да паркирам и нищо друго не ме интересува” ще надделяват и ще накланят везната в посока на социална ентропия. И ще наричаме поставянето на бетонни решетки между блоковете „облагородяване” :(.
За финал предлагам нова дефиниция на думата “облагородяване на градски пространства”: облагородено пространство – място, където се чувстваш добре, щом излезеш от дома си, без да се налага да вървиш дълго. То даже и 15 минути са си много.
