Здравейте, казвам се Максим Недков и работя като архитект във Варна. Каузата ми е да подобрявам средата, в която живеем, като я правя по-безопасна, удобна, достъпна и привлекателна.
По покана на моя приятел и съмишленик, Сергей Петров започвам да водя рубрика в медията „Будна Варна”, посветена на градските пространства.
Това са пространствата, в които ние всички се движим, живеем, общуваме, творим, работим и се забавляваме, т.е. които оживяваме с присъствието си. Кръстих рубриката „Минутка за града”. В нея ще споделям различни гледни точки, свързани с градската среда. Фокус ще бъде Варна, градът в който живея. Ще споделям любопитни практики и тенденции в съвременното градско планиране и ще анализирам възможността им за прилагане във Варна.
Като човешки същества ниe имаме потребността да съжителстваме заедно и да споделяме пространствата, които създаваме. Също така имаме нужда да оставаме сами и да си пазим нашата лична територия. Тези две противоположни човешки потребности са в основата на почти всички въпроси, касаещи облика на градовете, които обитаваме днес.
Още в началото искам да бъда искрен с читателите: Всичко, което споделям е пречупено през моята лична призма на архитект и най-вече на човек. Твърдя че познавам процесите в строителството и градоустройството от много различни гледни точки: проектирал съм сгради; участвал съм в големи и малки проектантски екипи; създавал съм визии и стратегии за градски подобрения; живял съм на различни места в Европа. Съчетавам мнението си на професионалист с това на активен гражданин, пешеходец, велосипедист и шофьор.
В работата си имам следните три основополагащи вярвания:
- Когато обитаваме качествена среда, ние получаваме възможността да развиваме положителните страни на нашата човешка същност, да бъдем пълноценни личности.
- Градовете са физическата форма на връзките между нас като общество. Ако съумяваме да общуваме и да се развиваме добре, то средата около нас също е в добро състояние. Разбира се важи и обратното.
- Градовете представляват споделени пространства. Колкото по справедливо споделяме ресурсите на един град, толкова по голяма полза намира всеки от нас в общото ни съжителство.
Наша отговорност е да сме критични и изискващи към средата която обитаваме. Но също така е наш дълг да бъдем креативни, кооперативни и проактивни при подобряването на нашата обща „дневна”. Теми като: пешеходство, зелена система, велосипедна инфраструктура, обществен транспорт и пропорции на застрояване са ми любими, защото пряко касаят темата за справедливото споделяне на градските ресурси.
Проблемите в градското планиране рядко имат универсално решение. Тук виждам и смисъла на моята рубрика „Минутка за града”. Искам тя да бъде проводник на идеи и основа за аргументиран сблъсък на виждания.
