Всеки човек, интересуващ се от маркетинг, знае колко са важни ключовите думи не само в дигиталната среда, но и в реалния свят. На база дълбокото им проучване, ние подготвяме внимателно нашите рекламни материали, с които се готвим да позиционираме наш бранд, продукт, услуга и/или идея на пазара и с това да превземем някакъв дял. Но какво ако на държавата изведнъж ѝ хрумне да направи цял банлист за ключови думи? Ако ни каже „Ти не можеш да рекламираш върху тази ключова дума“, а в същото време това да облагодетелства наши конкуренти? Звучи като някаква измислена фантазия, нали? Но създаването на държавен банлист за ключови думи има своята почва.
Предложение за държавен банлист за ключови думи
Многодневното мълчание след скандала с апартаментите покрай коалиция „Продължаваме промяната“ и Винетната царица Станислава Арнаудова вече приключи. Бившият министър на електронното управление и настоящ депутат от ППДБ излезе със списък от предложения, засягащи промени, свързани с винетките. И докато някои от тях са относително добри, едно от предложенията създава малко или много шок и показва „среден пръст“ на нещото, което си мислим, че може да се нарече пазарна икономика.
Екс-министърът на електронното управление заявява, че рекламите в търсачките, които таргетират думата „винетка“, следва да бъдат забранени. Създаването на държавен банлист за ключови думи, или както решат да го нарекат, е в действие. В коментарите под поста му се дават много оправдания от негова страна за тази мярка – от желанието му 7% комисионна да отиват за пътища, до поддържане на тезата, че сайта на BG TOLL трябва да обира целия трафик. Но ситуацията си остава една и съща – пълна намеса в свободния пазар. Можем да добавим и нарушаване на принципите на лоялната конкуренция, голяма част описани в ЗЗК (Закон за защита от конкуренцията).
Ще се постигне ли желания ефект?
Желанието на екс-министъра държавният уебсайт на BG TOLL да обере трафика и да се позиционира на първо място е нерелевантно. Дори след образното създаване на този държавен банлист за ключови думи, страницата няма да е първенец.
Причината за това е, че държавната институция не може да се справи с конкуренцията от частния сектор. Нито със SEO-то, което техните уебсайтове имат. И какво прави държавата, когато не може да конкурира някого? Тя започва да забранява в своя полза. Да не говорим и по-очевидните доводи, които могат да бъдат забелязани от всеки – държавната платформа и сега не се позиционира добре, дори след спонсорираните връзки.
Кой се позиционира на първо място?
Ако следваме обяснението на екс-министъра, държавният банлист за ключови думи (е, добре, ще го наричаме точно така), следва да облагодетелства държавният BG TOLL. След бързо направена проверка в търсачките се забелязва, че в нито едно търсене, включващо „винетка“ в своя контекст, държавната платформа не заема челна позиция. На този етап, първото и третото място са заети от уебсайта Vinetki.bg, собственост на „Интелигентни трафик системи“ АД. Акционерното дружество е урпавлявано от Станислава Арнаудова, която няколко дни по-рано бе включена в скандала с Даниел Лорер и Асен Василев. За да разберете повече за него, можете да прочетете разследването на Bird.bg.
Следва да се отбележи, че предвид изложените факти, при забрана на рекламите в търсачките, които включват думата „винетка“, в SERP-a (Search engine result page) няма да се позиционира първа платформата BG TOLL, a Vinetki.bg.
Има ли връзка между предприетият законопроект и Vinetki.bg?
Нито аз, нито уебсайтът BudnaVarna искаме да направим каквито и да е внушения за каквато и да е връзка. Ние не знаем това и не можем да твърдим това. Материалът е създаден с цел да покаже, че политиката е необмислена и няма да доведе до желания ефект, а напротив.
Следва ли да има забрана за таргетиране?
България претендира пред света, че е пазарна икономика. Забраняването на таргетиране на думата „винетка“ и с това неформално създаване на държавен банлист за ключови думи е всичко друго, но не и пазарен принцип. Мотивите също не следва да бъдат тълкувани като пазарни.
Позицията „Не трябва комисионните да отиват за реклама, а за пътища“ е равна на „Държавата знае най-добре за какво да си харчи бизнесът парите“. Какво правят частните бизнеси със събраната от тях печалба, това е тяхна работа, ничия друга. Държавата има монопол върху винетките, но тяхното разпространение се извършва в голяма степен чрез посредници.
Въпреки това, ако приемем, че първоначалното предложение за забрана за реклама в търсачките се разрасне до цялостна забрана на маркетингова дейност за този продукт от частни предприятия, това може да доведе до по-скоро нежелани ефекти. Голяма част от винетките биват регистрирани не през държавната платформа, а през посредници.
Един от другите плюсове е фиксираната цена, което позволява на крайния потребител да плати една и съща стойност както в BG TOLL, така и през други частни платформи.
Ще навреди ли забраната на частния сектор?
Потенциалната забрана на този държавен банлист за ключови думи със сигурност ще навреди. Потребителското поведение често е хаотично, различните групи имат различни поведенчески характеристики, но статистиките ни показват едно – хората натискат основно първия линк.
Редица проучвания са ни го доказвали през годините, като едно от тях е на Chitika. То ни доказва, че 91.5% от потребителите отварят първата страница в SERP-а, а едва 4,8% – втората. Това прави борбата за позициониране на първо място от изключително важно значение за извоюването на голям дял от пазара.
Навлизайки по-надълбоко, следва да отбележим какъв е процентът на хората, които отварят само първата хипервръзка. Според Search Engine Journal, той е 28,5%, което означава, че голяма част от клиентите биват затворени след първата посетена от тях платформа. Проучването е проведено от Sistrix и е направено на базата на 80 000 ключови думи.
След бърза проверка през keywords planner-а на Ads, ние Виждаме, че на ключовата дума отговарят над 40 000 месечни търсения, а близо 160 000 души проверяват валидността на своята винетка онлайн.
Следва ли да имаме държавен банлист за ключови думи?
Предвид предоставената информация на база статистики, а и на чисто морални принципи, заложени в нашата Конституция, не следва да пречим на свободната стопанска инициатива. По какъвто и да е начин. Днешната представа за забрана на BG TOLL за уж привличане на трафик, ще бъде утрешното забраняване на реклама за бойлери, за да може топлофикация да не фалира.
Продуктът „електронна винетка“ е търсен и е съвсем нормално посредниците да влагат част от своите средства в реклама, за да се позиционират на съответния пазар. Нелоялните политики, създаващи благоприятни условия за един конкретен пазарен обект, било то и държавен, са непазарни. Те могат да бъдат причината създаването на държавен банлист за ключови думи да бъде превърнат от една трагикомична концепция в реалност.
