Изискваните възраст и стаж за придобиване право на пенсия, се повишават от 1 януари догодина. Вдигането на стажа и възрастта за пенсиониране цели да постъпват повече пари в осигурителната система и да се регулира процесът на новото пенсиониране, предава Dariknews.bg.
Пред Дарик радио Преслав Китипов, председател на Института на дипломираните финансови консултанти, обясни, че според Кодекса за социално осигуряване след 2037 година има възможност и вероятно пенсионната възраст ще се покачва със средната продължителност на живота.
По думите му обаче, що се отнася до статистиката в момента – това няма да бъде фактор, защото продължителността на живота у нас на практика не нараства.
Вдигането на възрастта и стажа за пенсиониране е заложено в Кодекса за социално осигуряване. През 2024 г. изискваните възраст и стаж се увеличават с 2 месеца.
Необходимата възраст за пенсиониране при непълен трудов стаж става 67 години, при наличие на 15 години действителен осигурителен стаж.
Работещите в сектор „Отбрана и сигурност” вече ще се пенсионират при 54 години и 2 месеца навършена възраст и 27 години осигурителен стаж и за двата пола.
За масовата трета категория труд, пред Дарик Преслав Китипов, председател на Института на дипломираните финансови консултанти, коментира, че през 2024 г. необходимите условия за пенсиониране при жените са 62 години и 2 месеца навършена възраст и 36 години и 6 месеца осигурителен. При мъжете- години и 7 месеца навършена възраст и 39 години и 6 месеца осигурителен стаж.
„Тези цифри ще се покачват с 2 месеца през следващите няколко години, докато в крайна сметка през 2029 г. за жените необходимата възраст ще бъде 63 години и 37 години стаж, а за мъжете 65 години възраст и 40 години стаж. След това е заложено увеличението да се покачва с три месеца, тоест малко по-бързо. Тук говорим за жените, защото през 2029 г. за мъжете това увеличаване прекъсва. Целта е до 2037 г. пенсионната възраст за мъжете и жените да се изравни и да стане 65 години. Респективно за жените стажът ще е 37 години, а за мъжете 40 години”
Китипов обясни, че увеличаването на възрастта и стажът се налага първо по демографски причини.
„За да бъде устойчив Държавният осигурителен институт, тоест за да се осигури устойчивост на пенсиите. Това е единият начин, по който може да се случи. По отношение на недискриминационни процедури, които следваме – става въпрос за изравняване на пенсионната възраст на жените и мъжете на 65 години”.
Той уточни, че според Кодекса за социално осигуряване след 2037 година има възможност и вероятно пенсионната възраст ще се покачва със средната продължителност на живота.
„Що се отнася до статистиката в момента – това няма да бъде фактор, защото продължителността на живота на практика не нараства. Това е и фактор от пандемията”.
Относно честите изказвания и опасения, че пари за пенсии няма или няма да има, Китипов поясни, че никъде по света държавното обществено осигуряване не се самоиздържа и държавата дотира разликата от централния бюджет. По думите му пари за пенсии има.
„Що се отнася до тези приказки, че пари за пенсии няма – това не е вярно, защото устойчивостта на НОИ не се измерва през неговия дефицит. Да, НОИ има дефицит и ще продължава да има дотолкова, доколкото това е и държавна политика. Държавна политика е по простата причина, че ако осигурителните вноски се вдигнат много – НОИ да харчи толкова, колкото са постъпленията и разходите, този дефицит може да се изравни, Но измерителят е друг”.
По думите му има значение колко харчим за пенсии по отношение на Брутния вътрешен продукт
„По този показател ние съвсем не се нареждаме на върха сред европейските държави. Ако ние харчим около 9% от БВП за пенсии – до 2070 г. по сметки от актюерския доклад на НОИ, за съжаление от 2019 г., се очаква този дефицит да не нараства рязко”.
Той уточни, че това означава, че НОИ е устойчив и пенсии ще има. А защо няма да нараства с темпове, с които да застраши устойчивостта на пенсионната система, Китипов обясни:
„Има компенсиращи фактори. Един от най-главните е това, чез законодателят с три стълбовата пенсионна система е отредил фактора на втория стълб. Тоест вноските в Универсален пенсионен фонд да компенсират или подобряват това съотношение и дефицитът в Държавното обществено осигуряване да не нараства със застрашаващи темпове.
Относно това дали трябва да се увеличи осигурителната вноска, Китипов заяви, че според него не необходимо към момента.
„Макар че, ако погледнем през призмата на държавния бюджет това ще се случи, защото максималният осигурителен доход се покачва. От тук следва да се извади изводът, че през заложените проценти осигурителните вноски ще се покачат. Това съвсем не е лишено от логика”.
Преслав Китипов коментира, че пенсията в голяма част от държавите е отговорност на самите пенсиониращи се. Заради това осигуровката в НОИ е добра основа, всичко останало е лична отговорност. Съветът му е хората да насочат усилията си към лично спестяване и инвестиране в бъднините им.
