Един от най-важните православни празници е днес. Денят на Св. Никола, който се почита като избавител на пленниците и покровител на моряците, рибарите, пътешествениците, търговците и банкерите.
Името Никола идва от nike – победител. Именниците, които празнуват днес са победители на лошотията. На този ден се яде постно, но рибата е позволена – тя е един от символите на Христос.
Кой е Свети Никола?
Свети Николай Мирликийски е считан за господар на подводния свят, на реките и на моретата. Смята се, че при буря избавя моряците и рибарите от смърт. Той управлява всички риби и морски създания, затова на трапезата на Никулден има риба.
Светецът е известен и с многото чудеса, които е правел, затова се нарича и Николай Чудотворец. Шести декември е датата, на която свети Николай Чудотворец се е представил на Бога.
Свети Николай е роден през 280 г. в Малоазийската провинция Ликия. По времето на император Константин Велики е бил провъзгласен за Мирликийски архиепископ. Взел е участие в Първия вселенски Никейски църковен събор. Мощите му се съхраняват в италианския град Бари.
Една от добрините, които е направил в родния си град Патара, била, че спасил от безчестие трите дъщери на обеднял търговец.
Търговецът мислел да пожертва честта на дъщерите си, за да прехранва семейството си, но свети Николай му подхвърлил незабелязано кесия с пари и така го спасил от позор.
Традиции за Никулден
Българите почитат Св. Никола като патрон на рибарите и мореплавателите и като господар на необятната водна шир – океаните, моретата, реките и езерата. Според народните вярвания светецът предизвиква морските бури и урагани. Когато е сърдит, той дава воля на ветровете, разлюлява морето и потопява корабите.
Така, на Никулден всички гемии спират да се движат, за да се умилостиви и уважи светеца-покровител. Мореплавателите, рибарите и техните семейства участват в тържествената църковна литургия, след което устройват общи празнични трапези, в чест на Св. Никола.
Поверието гласи, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Свети Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали при морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата, като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави.
Трапеза
Вечерята на Никулден се състои традиционно от шаран, който е пълен с орехи или друга плънка. Когато се чисти рибата, се следи нито една люспа от шарана да не падне на земята, защото този, който я стъпче ще го нападне лошава болест. Най-голямата люспа се слага в кесията, за да бъде пълна през цялата година.
Според обичая стопанките запазват костта от главата на шарана, която има формата на кръст. Тази кост – “кръхче” или “дъна” се смята за необикновено лековита. Майките я пришиват на шапчиците на новородените си деца, за да ги предпазят от “зли очи” и уроки.
Според поверието шаранът е слуга на Св. Никола. Веднъж, когато светецът плувал с лодката си в морето и излезлите силни вълни пробили дъното й, той бръкнал с ръка във водата, хванал един шаран и запушил с него пукнатината. Така спасил от удавяне своите спътници. От тогава останал и обичаят да се жертва шаран в чест на светеца, чийто празник българите наричат още “Рибни свети Никола”, “Мокри свети Никола” или “Рибена черква”.
Народни обичаи
Народът почита Св. Никола и като семеен и родов покровител, пазител на дома, имота и стоката. На неговия празник се организират масови тържествени чествания, познати като “служба”, “светец”, “оброк”, “наместник” или “слава”. Преди обед няколко моми и ергени тръгват по къщите на своите роднини и ги канят на вечерната служба. В Западна България ги наричат “службари”.
Любопитно е, че на службата пристигат само мъже, при това най-възрастните представители на рода. Щом влязат в дома на стопанина, те го поздравяват с думите “Свети Никола да ни е на помощ” или “Дошъл е свети Никола с бяла брада”. Най-старият от всички прекадява трапезата с рибника, като вдига високо хляба над главата си и благославя: “Колкото зърна в колака, толкоз купни на нивата! Нека къщата да е пълна с челяд, а кесията с пари!”
След като похапнат и попийнат, мъжете-службари отиват на гости в дома на следващия роднина и така до сутринта, докато се обходи целия род. Често към групата се присъединяват и по-млади мъже, които подкрепят почерпилите се службари, които в троянския край наричат “пияни старци”.
Никулденската обредност съдържа и някои елементи с женитбена насоченост. Момите, които искат да се омъжат, отиват на Никулден в църквата, поставят цветя и дарове пред иконата на светеца и го молят горещо за съдействие. Вечерта те се залавят на хоро, познато като “сглядно хоро”. Докато момите играят, ергените и родителите им ги наблюдават отстрани и правят своя избор за бъдеща съпруга и снаха.
